автор: pc_indi

Ще възпея не онази Любов
-първата,лудата,
на която всичко й е простено
и е лесно сбъдната.
На която всичко й е смешно,
а крилата са й тесни
да обхване всички простори.
Ще възпея оная
-последната,бедната,
за която времето е изтекло...
Която всички наричат грешна
и за нея не трябва да се говори.
Ще я възпея,даже ще я възпия
с чаша тъмно,горчиво вино,
което заспалата кръв във вените пали.
Как такава любов да се скрие,
да се запрати при всички паднали идеали?
Тя единствена е осъзната и истинска,
всичко прощава и всичко разбира.
Самото Време ще я съхрани и опази
от всичко пошло,от всичко неискрено
и с отпечатъка й ще бележи Всемира.