автор: pc_indi

Изгубих те някъде в сивия делник
-противник на всички неделни мечти.
Изгубих смеха ти в деня ми суетен,
изгубих и златното в твойте очи.
Сега те усещам почти мимолетно,
почти като песен,почти като вик...
Само в дългите нощи ще остане да свети
спомен за тъжна любов светлолика.
Ще живея по навик,без да признавам
колко много в живота ми значиш,
как да бъдеш щастлив се надявам,
да не знаеш,че понякога плача.