автор: Mojsei

(Откъс от романа "Интелектуален сблъсък")


Мила Венера!

Позволи ми да те наричам така до следващото ти решение за показване на твоята самоличност. Новогодишната ми публикация "Спасил съм те от теб самата", посветена на теб, придоби особен драматизъм по силата на прочита й, който направи читател с псевдоним solaris.
В последното ти писмо до мен ти, много компетентно, говориш за неизбежността от нарушаване на мярата при разработването на фините нюанси на еротично-екзистенциалната поблематика. Самото това твърдение има изключително особена трактовка, която намира своята емпирична обоснованост в твоите текстове, които са един от източниците на нашето, очарователно за мен, сътрудничество.
Благодарение на разкриването на този нюанс, аз правя разлика между персонажите, които разработваш и теб самата като автор, макар че съдбата ти е свързана до тъждество с твоите героини. Под еротично-перверзното предизвикателство, дори и на личната ти кореспонденция, аз откривам един модерен автор с фина душевност, който провокира моята чувствителност. Това е един от кълновете да развием в перспектива еротичната страна на прагматичното направление в новата художествена литература. Ето защо с интерес очаквам твоите текстове, в които бушува реалният драматизъм на съвремения човек. Успех в изганието и те чакам да се завърнеш по-скоро!
Изложените по-горе обстоятелства ми дадоха повод да публикувам следното писмо, в което съм запазил духа на твоето предизвикателство към мен, моето уважение към теб и трактовката на проблематиката, която съм направил годна за публикуване:

Здравей скъпи Мо,

Забелязвам, че с теб стават интересни промени от последните ни срещи, а това означава, че уроците ми не са отишли напразно. Вече съм ти казвала, че ще те побъркам, преди ти да успееш да направиш това с мен. Поел си пътя… Мъжката ти настоятелност се е изострила и ти вече осезателно преживяваш сладостта на удоволствието да господстваш над слабия пол. Но дали е така, скъпи? Ти ликуваш, защото преживяваш собствената си твърдост, волята ти укрепва и ти ставаш все повече и повече готов за нашата среща, която е неизбежна. Очаквай ме и ме преживявай! Твоя съм, но ти все още не си готов за мен. Готви се! Обичам те като твърд и настоятелен, а ти сега си такъв, защото те чувствам, че ме искаш, чета го между редовете на безкомпромисните ти писма, с които ме заливаш.
В предишния ни период на близост бяхме всеки ден заедно и аз имах възможността да те изуча добре, а и ти не се прикриваше и затова ми беше лесен за разгадаване. Много неща и до ден днешен си остават необясними, но не можеш да отречеш, че бяхме близо до постигането на дълбока интимност, но фатални обстоятелства ни принудиха да се разминем. Ти ми вярваш и дори, и не допускаш друго, но сегашната ти решителност ми говори ясно, че ти не би позволил същото да се случи пак. Ти просто няма да допуснеш да се разминем. Но под цялата тази външна решителност, чийто ефект вече ти познаваш, се крие и онзи неизбежен страх, че ще се изплъзна между ръцете ти, както първият път. Вече съм запалила огъня в теб и затова с достоверността на женската ми интуиция мога да ти кажа, че си мой. Виртуалността е наша територия. Тя е нашето "легло", в което се любим. Тук аз опознах еротичното ти дихание, което обожавам и няма такава сила, която би могла да ме спре по пътя ми към теб. Аз съм в емоцията ти и ти си в мен. Как стана всичко това? Няма значение…Магията на словото, а и редица други обстоятелства, ни хвърлиха един към друг с неподозирана сила, в чийто предели се любим до забрава. Това съм аз - обичам да съм открита, за да те наблюдавам по-добре как се оплиташ в мрежата, която сам си тъчеш с поривите на никнещата у теб сласт. Ти знаеш, че в сексуалността съм еротично-перверзна и затова ти понякога ме упрекваш, че съм истерична. Мнозина, в това число и ти, не разбират природата на перверзното. Ти си ми казвал думите на Новалис, че изключение са тези, които съумяват да не седнат на масата на сластта. Но вземи и древните гърци. Това, което моралистите днес осъждат като перверзия, при тях е било проява на безкомпромисна любов. Ти знаеш любовта между Александър Македонски и атинянката Таис. Това искам от теб, жребецо!
Разликата в годините ни е чувствителна, но ти ме връщаш в юношеската ми страст, с теб се подмладявам, ставам невинна. Как го правиш? Напипваш поетично-девствената ми същност, особено когато ме обявяваш за своя съпруга. В тези мигове любовта ми към теб побеснява и в нея се втъкават нишки, които ме правят не просто жестока, но и безкомпромисна, което не ми харесва и искам да го споделя с теб, за да не му даваме ход в отношенията ни. Драматичната ми емоционалност има нужда от теб, обеснико! Ти разбираш ли това? Сега чета дневника на Петя Дубарова, а сълзите се стичат по лицето ми. Само след броени дни ще замина за Франция. Там изкарвам добри пари, които ми стигат да живея, когато се връщам тук да се възстановя, да се подготвя за следващото заминаване. В цялата тази работа странното си ми ти! В теб откривам някаква сигурност, преживявам нещо, което е останало в миалото ми - между куклите и играчките ми.
В момента съм възбудена, потопена в нашата емоционалност, но не искам да го правя сама. Ненавиждам този вид спонтанност. Мисълта да се видим, да кажем - утре или в други ден, направо ме побърква. Какво ще кажеш? Хайде да го направим! Ще се видим, където кажеш - само двамата! Ще се чукаме, както казват перверзниците. Не обичам тази дума. Ще бъдем безмилостни един към друг - такава еротика предпочитам. Предполагам, че и ти понякога искаш да хукнеш след някое от желанията си - например, да се огледаш в очите ми, които са те изучавали чрез текстовете ти в Интернет, да поемеш протегнатите ми към теб ръце, които толкова пъти са се притискали към теб, да се почувстваме дори неловко от дързостта си, тласнала ни към такава среща, да нахлуеш безкомпромисно в момичешкия ми влажен свят, който ще те посрещне със запазена за теб невинност,
с неказани още никому думи, за да те преведе по тесните пътеки на интимността ни, която вече познаваме и двамата, а тя, дори и малко неловко, много бързо ще запулсира с твоя ритъм…След малко ще ти изпратя мои снимки - на тях съм гола, специално ги напраих заради теб…Обичам те, миличък! Надявам се да си добър с френската любов, където е нужна фантазия, а на теб такава не ти липсва.
Пиши ми! Разголи се пред мен така, както го направих аз.

Твоя Венера