автор: zdratch

Когато целият разголен бях,
дори през кожата прозрачен,
не беше ти до мен
и не разбра
какво
за мен
ти значеше.

Когато си отивах бавно,
на колене в живота повален,
изгубил
вяра и надежда,
теб пак те нямаше
до мен.

Сега при тебе идвам -
сянка от съня ти -
и ми е мило,
че ме викаш.
За мене дом
най-сетне свила,
ти чакаш,
мене чакаш.