автор: libra

Вървях по улицата, когато ме настигна онзи мъж за да ми подаде ръкавицата.
Странно защо носех ръкавици, когато не бяха на ръцете ми.
Вземете я - каза мъжът - ръкавиците трябва да са в двойка а вие щяхте да изгубите едната.
После ми каза, че в Денвър било минус 26 градуса, такъв студ, представяте ли си.
Понеже само благодарих и не отговорих за Денвър, мъжът си продължи в обратна посока.
После си купих шапка, кафява.
Шапките поне не вървят по двойки и да я загубя, шапки да искаш, но ми мина мисълта, че ако живеех в Денвър сто процента нямаше да си губя ръкавиците.
Всъщност обичам самотните си разходки, самотното си сутрешно кафе, обичам ги особено когато се препълвам с хора и особено с някои хора, когато съм препълнена тогава си сядам сама в някое кафене и е чудесно ако е тихо.Никога не ми е скучно, когато съм сама.
Все по рядко се виждам с приятели и все повече ми харесва сама.
Сигурно защото не живея в Денвър.
Мисля си това никак не е хубаво, но някой ден може би ще се самоубия, някой ден когато се уморя да живея на инат за да не съм първата преди теб, вероятно все някога умората ще победи ината и тогава всичко ще е наред.
Днес видях една майка която люлееше бебе на ръцете си, красива гледка, майка и бебе.Аз никога няма да имам бебе, не защото няма да имам време да го отгледам и не защото съм отговорна, защото просто мен няма да ме има, толкова е просто и толкова съвършено безмислено да пиша тези неща.
А съм толкова слънчева, когато се усмихвам.