автор: SugarBabe

Някъде из калните улици на Варна
загубих чувствата си към теб.
Помня, че доверието го подарих -
една продавачка на вестници го спечели.
Обичта дадох на едно коте -
студуваше скрито в ъгълче тъмно.
Топлината размених за чаша чай,
с мед и лимон за болното ми гърло.
Уличното куче ме изпрати до вкъщи,
на врата му закачих сигурността.
А любовта... със нея беше трудно,
защото нямах на кого да я даря.
Ръцете й завързах,
да не ме догони и прегърне.
Устата й запуших,
да не ме повика с тих гласец.
Помолих Бог за прошка...
и бутнах я в морето,
с вериги на краката,
в сърцето ми обратно да не пропълзи,
да му попречи да започне нов живот.
Някъде загубих чувствата си към теб.
А най-силното убих!
Беше самозащита, кълна се!