автор: dubrav

описание на обстановката....

Ето до какви изменения в главата и ръцете води пиенето с разни поети и етцетера... Писано по нощите след една връчванка. С идея да спаси едно дете...требе да има 6 по литература :)))))
"Пиша тоя текст на шест бири. Мноо съм се нафърлял, даже по едно време ми се додрайфа леко, ама не е от темата, ми от бирите. Тъй като го чета - стана, мамка му и прасе. Таман на свежа глава ше го четете сутринта, щот аз го пиша почти по видело. Де почнах, па да се оказах дет са вика, ма нейсе - квот, тва, аз ако бях, щях да си пиша шестицата безапелационно, че обърквацията е голема, ама добре звучи....май де...
...същинска част....

Я! Че не гласувахте ли за тях? Ама те тия са същите! ония, бе... От преди 2-3 години.. ония, които тогава четяха "Приказка за стълбата"... ония...дето и те са маскари... Така се оказа, де.
А колко им се надявахте. Каква любов, каква тръпка... помните ли? Дето щяха да променят таковата...държавата, морала, едно друго... Досущ същите...Байганьовци...
Вярно, че са байганьовци...Тия, днешните. А ония, вчерашните, помните ли ги? Имената им? Забравихте ли ги? Приличали си? Ами да -приличат си. То, човещинка, българщина някак... Национален герой е все пак. Да, Бай Ганьо, оня, същия, на който приличат... И тия и ония, вчерашните...
Ама как го е казал човека, а: "Всички са маскари". Такива са! Ама вие... къде бяхте?
А! Не сте гласували? Ааааа...други са ги избирали...Тц, тц, тц...ама как и те да случат на същите маскари...
Как така? Да бе, други са... Е, били същите... Такива имали, такива избрали... Вярно, че са ни съвременници. Герои на нашето време, един вид...
Не ви харесват? Краката си не ли мият? А Алеко за крака да е писал? Не е! За бели чорапи нещо? Пак не е!
Та и тия са Бай-ганьовци. Че, то друг човек ще се върже ли? Лицето му да е на всеки стълб, да го лаят кучета и журналисти? Да го плюят, а той да вика, божи дъждец е... За лукова глава да не става, а за политик да няма равен..
Че как няма да са байганьовци, даже Най-ганьовци са тия, днешните. Щото, утре, я камилата, я не ги избрали. А днес, докато такова, келепиреца, братко...
Защо са байганьовци ли ме питаш? За байганьовщината в тях? А "Аз съм българче", наизуст, знаеш ли? Да, да, затова, защото...все пак сме на Балканите, в България.
Дебелянов ли? Алеко? Ботев? Вапцаров? Димов, Талев, Радичков, Вежинов, Фотев, Дамян Дамянов? И те са българи, дааа... и дядо Вазов, и той... Ама, те са писали, та даже са и чели. Писали са, онова, което им е вътре, там, между куршума и целувката... Между отговорността за хляба днеска и поколенията утре. И Стамболов де, и Стамболийски, Сакъзов, Благоев, Филов... И те писали и чели. И умирали. Кой където го застигнало. Политици, но като писатели и поети. С проста отговорност и с проста мисъл. Между Днес и Утре... И там си оставили имената.
За какво говоря ли? За съвременните политици и за Байганьовщината у тях...
За това, че няма значение дали си с бели или с вълнени чорапи. За това, че няма значение дали печелиш избори "сo кротце, сo благо" или "сo малко кьотек". За това, че не е важно, къде ти учат децата и къде жена ти си прави педикюра. За това, че няма значение коя ти е партията и зад кой лидер си се прислонил...
За това говоря.. за байганьовщината...Нарицателната, онази, всекидневната, и политическа и булевардна, и видима,. и добре облечена и телевизионна, и парламентарна и квартална. онази байганьовщина, безименно скрита в спонтанното "Бай Ганьо такъв..." В случая - политическата.
Та тази байганьовщина ще я познаете лесно. Тя не оставя имена след себе си. Тя не се променя и не пораства-може би за наше щастие. Тя си е - байганьовщина. На днещните политици, на вчеращните, на ланските. Байганьовщина с универсалното име "байганьовщина". Просто и необяснимо, но разбираемо за всеки.
Такава е байганьовщината на съвременните политици. Е, и на вчерашните. Неумението да оставят нещо различно след себе си. Неумението да презрат "келепира", да свалят пояса с мускалите, да се изкъпят, да се изтъпанят по чаршаф... И да оставят, освен мокрите си следи и собственото си име... Булгар, булгар!... Там, по страниците на историята и в спомените. В спомените на ония, които са ги избирали, с поредната надежда, че тия не са маскари. Това е байганьовщината на съвременните ни политици - липсата на идентичност, на личност, на отговорност пред обществото и пред самите тях.
Унифицираната безименност, в която попадат всички. Те, байганьовците...