автор: marvindeep

Приказки за лоша нощ

Във всеки от нас е заложено някъде много надълбоко да не харесваме себе си и да се възхищаваме на другите. Както и да копираме, в повечето случаи доста зле, това което сме видели. Неусетно, с течение на времето, ние се нагаждаме към вкусове, които само преди няколко години не би ни и хрумнало, че можем да възприемем. Водени естествено от мнението на околните това става несъзнателна част от живота ни и ние се самозаблуждаваме, че имаме собствен вкус. Конфликта неизбежно се създава, когато пресичайки улицата да си купим хляб, сирене и сух шпек, очите ни като магнит сa привлечени от нещо, невиждано досега. Нещо ново! Нещо разграничаващо се драстично от настоящите норми. Без значене дали това ще са двама влюбени, прегръщайки се страстно, които за наше изумление са от един и същ пол, цвят и кройка на връхна дрешка тотално контрастиращи на масовата пасивна истерия , или пък прическа, приютила в себе си окраската и хищното излъчване на разярен леопард. Повърхностната реакция на отвращение и насмешка много често ни води до агресивни подмятания стил "Абе лудницата е в съседната пряка", самонасаждайки фалшивото чувство на изпълнен дълг към тълпата. Съвсем незабелязано над лявото ни рамо полъхва вятърът на съмнението. Странни мисли обземат нашата съвременна натура. Странни и неспокойни, обагрени с виолетово съмнение, преливащо сюрреалистично в тъмно лилавите краски на тревожна паника. Ами ако някой ги одобри тия двамата? Ама това не беше ли онзи пич дето го гледахме на корицата на фешън списанието, спечелил първа награда за екстравагантна прическа и вечния приз на свежото и неподправено парти настроение? Олеле! Май шарените дрешки на онова момиченце бяха от новата колекция на едикойси? Успях ли да ги обидя? А те запомниха ли ме?
Добре де ама защо да ни пука? Само защото утре всички от стадото ще повторят нескопосано неповторимостта на сочения с пръст и ще заспят доволно в яслата на стоплящото усещане , истинско колкото парцалки на италиански моден доайен закупени от Капалъ чарши, че са превъзмогнали още един комплекс? Здравословен сън и заслужена с послушание закуска за шампиони.
Ах , тази сладка дрямка на кралския френски пудел, който вместо да подгони котката, с благородна незаинтересованост подтиска инстинкта и се запътва , сякаш може да чете, към ограденото с розови храсти парче райграс с дискретна табелка "кучешка тоалетна", за да снесе малко бяло яйце лишено от смисъла , очарованието и миризмата на доброто старо оригинално лайно! Колко вкусно му е след подобна почивка, изпълнен със самозадоволство, да похапне от купичка пълна с продукти, отгледани на почва, наторена от собствените му недъгави изпражненийца. Как сковава изненадата напомадената остригана муцуна, когато покрай този продукт на хилядолетна селекция, култивиран от религии и учения, лигавен от материално изобилие и технически прогрес, обучаван в псевдоморал и префърцунена етикеция, премине неразбраното, различното, новото.
Ново ли ? Не разпознаваш ли , ти , недъгаво отроче на заблудата , твоята истинска същност? Не се ли надига ръмжене от закърнелите ти дробчета или овчата ти външност е отражение на мъртъв на дух? Вцепенен ли си от появата на образа от твоите най-неспокойни няколкосекундни сънища, успели да пробият розовата мъглица на деформираното, дезинформирано, сдъвкано и оформено съзнание? Спомняш ли си сега тези моменти на свобода, когато вместо горещия въздух от сешоара ти си чувствал острия вятър, накарал да зашуми тревожно вековната гора? Виждаш ли сега могъщите сиви лапи на мястото на снежнобелите чуканчета с изпилени нокти, усещаш ли острите зъби, могъщата захапка, тръпнещите мускули, изгарящия огън на копнежа - способността и несломимата воля да го последваш? Качи ли се вече на скалата , нададе ли дълбокия гърлен вой срещу пълната луна?
Насред твоята спокойна и безплодна пустиня на невежеството и самозаблудата се появи борещия се, хапещия , хищникът - водачът на глутницата.И ти разбра че си мъртвороден.
Не се пробвай да разсъждаваш! Действай! Прегризи повода, протъркай нашийника с фалшиви диаманти на острия ръб на собствените ти желания, ухапи ръката, която те храни със вкусната импрегнираща отрова на лесно приемливата лъжа, започни да се вслушваш в зова на вълчето си сърце! Отвори си очите и намери себеподобни! Поеми по пътя на болката за да те изведе пред портите на щастието! Повярвай в себе си!
Научи се да живееш!