автор: pc_indi

Така отчаяно жадувах да те имам
-като напукана от слънцето земя,
която ,сякаш със последни сили
се моли на небето за вода.

Измислях те,Любов и те предчувствах,
за теб копнеех пламенно и диво
и само в твоите прегръдки чувствах,
че съм неземно силна,истинска и жива.

Постой,Любов!Не си отивай още!
Незабравими спомени ми остави,
за да има в някои самотни нощи
за какво да плача и да ме боли!

Постой,Любов!Преди да ме оставиш
да събера от тебе малко топлина!
Веднъж в живота ти се появяваш,
-поне да знам,че и при мене си била!

Отивайки си,неизбежно нараняваш,
но и не можеш вечно ти да продължиш.
Със силата,с която завладяваш,
ако останеш дълго,ще ме умъртвиш.

В тиха обич ще се трансформираш,
буйната си страст ще укротиш.
Във вените ми бавно ще пулсиращ,
докато някой ден се преродиш.