автор: horse

Трепетно, радостно утро!
Нещо ме тегли, не може да спре,
танцът на слънчево бяло петно,
потайно и властно без думи
по пътя ми, накъде?
В паметта, случайни гости
стават домакини,
затова, каквото и да стане-
за мене ти си като зрънцето,
дори да се взриви сърцето-
не може да угасне Слънцето!