автор: gadina_

Ще се срещнем случайно.
Ще възкликнем "О, чудо".
Ти ще плуваш в очите ми.
Аз във твойте ще плувам.
И очудено някак си
ще се поопознаваме,
ще пътуваме в времето,
с патос ще се раздаваме.
Ще се търсят ръцете ни,
ще се сгряват телата,
ще мечтаем за бъдеще,
ще си голим душата... ,
ще покръстиме всичко -
флора, фауна, вселена
и акцента ще пада -
върху теб, върху мене.
Ще си "пазиме" "стоката",
ще се хвалим със нея.
Ще се надвъзхищаваме
един на друг и то пеейки...
Ще си вардим гърбините.
Ще наричаме песните.
Ще оплюваме лошите,
комерсиалните, лесните.
Ще запълваме нишите
без да даваме фира.
Ще усмиваме ближните
дето гледат сиира ни.
Ще градим философии,
ще измисляме тези
(изпод масата фобийка
нагло ще ни се плези).
Ще си правим анализи,
Ще си нищиме минало,
ще празнуваме празници.
Чак дорде дойде зимата.
А щом градусът падне
и от студ се пробудим
Ще се вгледаме в чудото
и пак ще се чудим.