автор: Mojsei

(Продължение)


5
Ценностно преориентиране


Здравейте Мирзакарим и Генадий!

Вие предлагате на читателя интересно пътешествие към себе си. Карате го да си представи най-напред, че е безсъртен, след това, че му остава да живее една година, след това, че този срок става един месец и накрая, че той става един ден. Към всеки от тези срокове на живот вие давате възможността читателят да отбелязва своите желания, които съответно са както следва - 40, 10, 5, 3.
Няма съмнение, че чрез този тест вие успявате да постигнете вътрешната мобилизация на читателя. С мен се случи същата метаморфоза, но за това ще разкажа малко по-късно. Всеки, който се захване с този тест вече не само чете, но и прави нещо много важно - преразглежда вътрешната си карта, както я нарича Морган Пек, а аз - "интелектуална парадигма". Да, това безспорно е положително, но нека да видим нещата и от друга гледна точка! Вие противопоставяте природата със своята неумолимост - смъртта, на индивида, който, за да постигне набелязаните си цели, излизайки от летаргията на бездействието, ще трябва по необходимост да се сблъска с другия човек, с обществената си организация, за да ги постигне. Но питам ви, защо е нужно да противопоставяме фантазията си на реалността, когато съвременното човечество е в реален конфликт със себе си, защото вече отдавна е осъзнало това, че не върви по естествения път на човечността като негова природна закономерност? А нима индивидът, който знае, че му остава да живее една година, един месец или един ден, ще избира спокойно 10, 5 или 3 цели, за да ги реализира, а няма да издигне една единствена - удоволствията и да хукне към тях така, както ги разбира, защото едва ли ще може да промени ценностната си нагласа? А нима онзи, който знае, че е вечен, няма много бързо да издигне единствената бленувана цел - да умре? А нима в реалния живот не господства същата житейска нагласа сред мнозина, поне от българите? Когато една нация е в криза, тя се мобилизира, за да я превъзмогне. Да но това се отнася за нация. Добре, добре, няма да споря, но сигурно е, че у нас се чака да ни кажат, че сме излезли от кризата така, както ни казаха, че сме в криза. Стремежът към удоволствията, в което няма нищо, ама нищо лошо, разкрепости българина, но тази еуфория е и много коварна, когато не действат сигурните спирачки върху възпроизводството на удоволствията, т.е. върху начинът на тяхното консумиране. Кръгозорът се разшири, но едновременно с това избухна и вълната на деградацията - хората се избиват помежду си, канибализмът съпътства съвременната "цивилизация", търговията с хора е преуспяващ бизнес, а всичко това е така, защото деградацията е вплетена в самото производство и се възпроизвежда от него ежедневно по линията на съдаване на ненормални потребности. Защо да си представяме, че ще умрем след една година, когато ние сме се натикали в перманентна смърт, станали сме живи мъртъвци и това не е журналистическа метафора, а жестока реалност на днешното лумпенизирано човечество. И наистина, ако в такова човечество започнеш да се правиш на здрав и на много умен, ще трябва да отчетеш, че нещо не си наред. Затова започахме да ставаме анонимни, да се обябяваме за магьосници, да си признаваме, че сме идиоти. Но има и парадоксална зависимост в цялата тази ситуация - голямата част от книгите на пазара да бъдат написани като за идиоти. Какво показва това? Че самото общество възпроизвежда идиотизъм!


6
Моите цели


Такива работи Мирзакарим и Генадий! Ама вие ги знаете даже по-добре от мен, но сте прескочили прага, ориентирали сте се, нещо повече - продали сте съвестта си на дявола, станали сте идеолози и не ви остава друго освен да подражавате на вече готовите образци, които нахлуват от Запад. И защо? Защото така книжката ще бъде продадена, а това ще ви говори, че успехът ви сполетява без да можете да се отървете от него.
При мен нещата са малко по-други. Слушайте, ще ви разкажа. Аз съм се закрепил на последния рубеж на човечността - екзистенцията, в конкретна битка за отделния индивид. Убеждавам се така, че човечността сред българите съществува, възхищавам се на способността на моите съвременници да се запазват при тези обстоятелства, уча се от тях и така, благодарение на тях и аз постигам своето екзистенциално възпроизводство чрез нишата, която съм си създал. С други думи, аз си постигам целите непрекъснато и затова нямам цели. Разбахте ли ме? Не? А, да! Добре, добре, разбрахме се! Но, за да стане още по-ясно, ще посоча, че тук възникват най-малкото три въпроса: първо, да ви покажа рубежа на менталността и това ще ви го покажа чрез илюстрация на разговора ми с Яна, второ, да ви покажа един приглушен сблъсък, който води към подстъпите на социалността и трето, да се спра и на моята ценностна преориентация.


6.1
Когато две Слънца се срещнат


По мотив на народната песен:
"Заградил Манол калето"


Разбирам те,
защото ти за мен си книга,
която себе си,
чрез сянката постига,
а аз сега,
с тоз проблем зает,
разказвам приказка
и изказът не е предвзет…


Мойсей на Яна говори:
-Градя аз Яно, обществото
чрез стъпките на разбирателство,
защото то е на човека естеството,
цъфтящо чрез приятелство.
Пред всеки индивид се спирам
и правя в душата му откритие -
не го разпитвам и подбирам,
но търся нравственото му покритие.
Сега с теб седим един до друг,
преплели погледи, ръце -
показвам ти какво е туй съпруг,
с когото имаш общо ти сърце.
Лицето ти до моето е Яно,
а разговорът ни е сякаш песен,
защото в излъчването ни, засмяно
се ширва свят един такъв - чудесен.
Подемаме и разговор за вяра,
свободно се изказваш ти за страст,
която се превръща лесно в изневяра,
разкриваща чрез сянката контраст.

Яна на Мойсей говори:
-Когато две Слънца Мойсей, се срещат,
най-малкото не се досещат,
че може сянка между тях
да приглуши започналия смях,
защото туй е пътят на сърцето,
изписван всеки миг върху лицето,
с което образът им лъчезарен
дарява ги с взаимен порив - благодарен.

Мойсей на Яна отговаря:
-С теб сме Яно, на седянка
и казвам ти, че си красива,
а ти разказваш ми, че сянка
на хоризонта ти снага извива,
а разумът ни ни съветва
да съградим с теб една съдба
и туй превръщаме в клетва,
чертаеща ти пътя на жена.
Общуването ми с тебе - злачно,
върви по нишката на откровение,
което го превръща в прозрачно,
защото носи и на двамата вълнение.
Обглеждаме разкритата от нас следа
и всичко, в детайлите си, е разбрано,
а ти го потвърждаваш с решителното:"Да!"
защото знаеш, че от двамата е то желано.
В менталното над себе си господствам,
защото и различието разкривам,
но този свят съюз миросвам
и нежната ръка с целувки я покривам.

Яна на Мойсей отговаря:
-Компромисът със сянката Мойсей, е преднамерен
и той се вгражда в живот умерен,
базиран на онази потенциална сила,
която в диалога ни се е родила,
с усмивката сантиментална,
в граници на връзката ментална,
но тази област трябва да се пази -
в унижението на сянка да не лази.

Мойсей на Яна разказва:
-Нахлуе ли раздялата брутално,
оставя тя усещане фатално
и връзката започва да замира,
а разумът утеха не намира
и затова раздялата ме притеснява,
че всичко в мене обеднява
и мисля си, че съм сгрешил,
защото другият в душата ми е бил.
Раздялата е сложно изпитание,
понякога превръщащо се в наказание
за проявената небрежно доброта
или пък за чаканата красота,
но тя е също и еднаква
с това, че нови радости очаква.

Яна на Мойсей обяснява:
-Надеждата е чувство сладко,
което чезне твърде рядко,
че тя раздели често свързва
и с нови хора ни обвързва.
Умело, щом с другите общуваш,
доволен, без тревоги съществуваш,
но ето, че проблеми постоянни
създават ситуации все скандални,
които граници различни предявяват
и хората с тях се примиряват.
Щом общуването е фалшиво,
то те кара първо, колебливо
проблема грозен да решиш
и второ, с тези хора да се разделиш.

Мойсей на Яна говори:
-За раздяла, щом удари час,
трепетът нараства между нас
и тогава радостта еднаква
срещата ни следваща очаква.
Снимката на баба ми - на скрина,
изтъкала родовата нишка от коприна,
ми говори всеки ден
да поддържам аз духа си, възхитен
и, втъкал го в календаря,
той без край да се повтаря.
Трепетът не може да замре,
щом с любов бразда оре
чувството, обгърнало ни сладко
в срещи, случващи се рядко.



6.2
Черна котка ме поглежда строго


Черна котка ме поглежда строго:
-Мойсее! - казва.- Пишеш много!?
-Но мила котко, разбери!
Сайтът се нуждае от пари
и какво ще каже Луси, с поглед благ,
ако си помисли, че си враг?
А нещата, повече от ясни,
с усилия общи ще направиме прекрасни,
щом социалност почнем да градим,
за да можем да се преродим.
-Ама, че си веселяк, Мойсее -
откога от теб се тази песен пее,
но и ти познаваш правило основно,
че успешно е равнището световно
и недей да мислиш, че сега в Интернет
си направил нещо като кабинет,
в който музите ти неуморно
текстове ще публикуват спорно,
затова защото интересите ни са различни,
а и ти преследваш цели лични?!
-Неподвластен съм на хорска злоба -
в този Сайт направих проба
и в лумпенизацията се убедих,
но да продължа по пътя си реших,
че на точно туй - световното равнище,
аз разгръщам моето поприще
и чрез текст и устно слово
на съвременните хора казвам нещо ново:
над сегашната държава
обществото като цяло си остава
и затуй в новия ни век
гледаме съдбата на отделния човек.



6.3
Една необходима преориентация


Та да ви разкажа как се преориентираха моите цели и как това доведе и до съответната ми ценностна преориентация! След като прочетох параграфа на вашата книга "Откъде се появяват…целите?" в мен кипна някаква неподозирана енергия, скочих и къде отидох, мислите? В една банка. А там попадам на познат. Пиеме си с него кафето, а той се прави на спокоен, сякаш цялото време, с което разполага, е готов да ми го предостави на мен. Не мога да му се нарадвам. От месеци се занимавам само с виртуалности, а сега - жив човек…Голяма радост. А аз, хем се правя, че не бързам, хем гледам да уловя мярата да поставя навреме парливите си въпроси. Питам го дали банката се интересува от оферта за доставка на нефтени продукти в неограничени количества с доставка по желание във всяка точка на Планетата, но колкото аз ставам по-въодушевен, толкова моят познат повече помръква и виждам, че с поглед ми сочи букечетата, поставени щедро из салона на банката. Ех, тези бизнесмени, ех, тези банкери, колко са предвидливи - дори и украсата е прагматично ориентирана да разказва историята на българския бизнес.А аз се правя на много доволен от развоя на преговорите и веднага пускам втората си оферта - продавам недвижима собственост, с готовност да покажа и документи за собственост. Тук вече разговорът върви бързо и делово, и аз разбирам, че успешно мога да изтегля кредит от банката, което ще разкажа на моите партньори. И тук улавям мига, когато мога да поставя реалния си въпрос - питам, омаломощения си събеседник, дали аристокрацията у нас вече е започнала да чете художествена литература и съвсем достойно приемам отрицателния отговор, който се знае от цялото човечество. И как ще четат, та те са заети с такива отговорни народни дела като влизането ни в Европа, например. Но тук и аз явно не издържам на собствената си упоритост и бързам да изпаря тъгата на моя познат като казвам:
-Но слушай, драги! Този номер вече е изтъркан. Аз пиша книги, правя дарения, моля се на публиката да ги прочете, отивам на пазара, а отвсякъде чувам, заучената фраза:"Хората не четат!" Добре! Хората не четат и имат право, но аристократите са особен вид хора, а и никой не ги кара да четат. Аз поне не ги карам. Нито пък искам да им продам книгите си, но този път няма да ми избягат - ще им ги подаря, но по начин, който ще продължавам да обяснявам в тази книга, докато не им омръзне и не кандисат да получат дарението срещу съответния акт. Какво? Финансово са затруднени ли? Но нали затова ги предупреждавам предварително, за да започнат да заделят и за целта съм фиксирал долната граница на дарението, което ще приема с благодарност, за да създам Фонда за новата култура.
-Стига бе, приятелю! - прави пореден опит да ме прекъсне моят събеседник.-Остави тези книги или пък почни да пишеш като...
В този момент извикаха спешно моя познат и аз така и не разбрах като кого да почна да пиша, за да ми бъде успешен писателският бизнес.
Рабрахте ли сега приятели, как стоят нещата при мен? Добре си живеех без цели, преди да прочета вашата книга, но като сте казали цели, та цели и аз захвърлих менталността и се хванах за парите…истински срив! Но освен парите, аз има за цел да се науча да пиша…като Вуйчо Ваньо. Обещах му го, когато се видяхме и се запознахме на кораба "Радецки". Дали моят познат - банкерът, нямаше него предвид?! Но ще попитам ХИПО - друг един мой познат бизнесмен, къде се дяна този велик веселяк и истински български бохем. Ще го помоля да ми стане редактор на книгата, защото все не успявам някак си да го постигна…като звучение.
(Следва)