Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 719
ХуЛитери: 4
Всичко: 723

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: pc_indi
:: pavlinag
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за общуването
раздел: Приказки
автор: marvindeep

Приказки за лоша нощ


Недоразуменията винаги се дължат на недоизказване . Някои хора до такава степен са развили изкуството да си траят , че просто са забравили да общуват.Това в повечето случаи води до загуби , защото същите тези хора не са осъзнали какво е това да общуваш . Нямат си и на представа какво може да пропуснат . Например радостта да откриеш все пак някой , който е като тебе - съвсем неочаквано , съвсем непланувано и съвсем , ама съвсем непринудено и да почувстваш в един миг , сравнително клонящ към безкрайност , как цялата тежест на отчаянието и самотата пада от плещите ти . Много от нас са станали майстори на интерпретацията и самозаблудата , маскираме се многопластово и с финес , и дори самите ние сме забравили на какво прилича онова нещо , което остава под слоевете грим , шарена хартия и разноцветни одежди.А там в повечето случаи има само пепел . С всяка изминала секунда въгленчето в средата на тази купчинка сив прашец изтлява и шансът някой да успее да се приближи толкова близо и да духне така, че да разпери криле огнена птица и да отприщи вулкана на неизреченото и стаяваното в продължение на целия маскарад , се свежда до минимум . Грубият ни материализъм ни е накарал да забравим не само колко ценни сме всъщност , но и колко високо бихме могли да бъдем оценени , сваляйки пелерината и хартиеното домино . Пазим като Цербер изгасващите искрици чуство , вакуумираме в найлонови пакетчета , пликчета и кесийки нуждата да дадем , превръщаме в полуфабрикат съчуствието , наложели сме акциз върху безкористното . Навремето хората са търсили думи , за да обяснят понятия като чест и приятелство , а днес ние празним подобни думи от смисъл и ги използваме като опаковани със златиста хартия и розова панделка коледни подаръци , които раздаваме със самодоволна усмивка . Търсим рецепти за щастието , класифицираме и си създаваме приоритети , кроим планове, влизаме в статистики.Опитваме се да открием душата с микроскоп даже успяхме да я претеглим - около 21 грама.
Строим въздушни кули с бетонни блокчета или с тухли четворки . И те ни падат на главите , защото определено сме сбъркали "матриала" . Много е важно да уцелиш вярната комбинация . Вълшебен звезден прах , капсулован и пресован , разделя се на две , стиска самодивски билки , забъркват се в казан голям , прибавяш няколко глави , пращящи от мечти , завърташ ги с черпака в ритъма на Орфей (модерния вариант е малко фънки скреч) , прибавя се порок на вкус и някъде около средата се появява херувимче с табелка на врата "Welcome to heaven and have a nice trip".Това е знак . Добавя се четвъртинка от оставащия продукт до появата на второто летящо . От този момент нататък всичко е интуиция и честност . И още самодивски билки . Когато споделим с останалите колко много сме щастливи и колко обичаме всички в казана , включително и себе си и получим подобен отклик стигаме до неизбежното -
когато на другия ден ни се прииска да не спираме , просто не го правим.Защото в крайна сметка никой не знае колко време ни остава.


Публикувано от BlackCat на 26.12.2005 @ 20:52:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   marvindeep

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 09:25:23 часа

добави твой текст
"Приказка за общуването" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за общуването
от lusi на 27.12.2005 @ 04:04:29
(Профил | Изпрати бележка)
Казвам се Людмил, приятно ми е да се запознаем!