Научих хиляди уроци,
но не успях един да усвоя.
Да различавам срещите последни
с приятели напускащи света.
И празното, не зная как се пълни.
Сълзите зад усмивка спотаих.
В присвитите клепачи не допускам
местото да заеме друг.
При мен да се завръщат стихове на пожълтели листи
да отброявам, колко обич надживях.
От времето просмукани със техни мисли.
Това постигнах, друго не успях.
Със вятъра да ме посрещат.
От слънце да ми пазят спомен- хлад.
Плътта ми от пръста да ги усеща.
Душата с погледа останал вечно млад.
Остана ни с прелети капки да пируваме.
Сама да пея, песни пети с вас.
На смешките си наши да се смея
с треперещ от сълзите глас.