Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 361
ХуЛитери: 0
Всичко: 361

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСексуален маниак
раздел: Еротика
автор: Rossa

Аз съм сексуален маниак. Не се шегувам. Наистина. Знам, че повечето ще се изсмеят и ще кажат - че какво му е лошото да ти се чука непрекъснато и да го правиш? При всеки удобен, пък и неудобен случай. Пробвайте обаче и пак ще говорим. На мен това е на път да ми затрие главата.

Никога не съм предполагал, че ще стигна дотук. Глупости, знаех го още от времето когато си мерехме пишките с аверите. Бях едва на четиринайсет когато майка ми ме прати в сержантското в Долна. Откак баща ми пукна от инфаркт тя не можеше да ме трае. Пречех й понеже да си влачи любовниците у нас.

В училището бяхме около петстотин дангалаци от цяла България, половината сираци като мен. Денем ни спукваха гьона от строева, уроци, набиране на шибаната висилка, разглобяване на калашници. Нощем в спалното купонът течеше неспирен. Бяхме банда жизнерадостни дяволи, с железни мускули и глави, пълни с щуротии. Нужно ли е да уточнявам, че сексът беше тема номер едно от сутрин до вечер?

Гледахме с почуда и известно безпокойство как мижавите ни детски пишки постепенно се превръщат в мъжки атрибути. Беше смущаващо, но и адски възбуждащо. След третата година в даскалото вече се дървехме перманентно - не помагаше нито безмилостната гонка, нито брома в компота ни. Измислихме си нещо като ритуал - всяка вечер в спалното лъскахме наредени в кръг и после мерехме чий е най-голям. Още тогава моят се открояваше ярко сред останалите. Чувствах се мъжкар отвсякъде. Нямах търпение да се пробвам на живо.

Ще ви се стори бъзик, но е истина - изгубих девствеността си чак на деветнайсет, като ме пратиха по разпределение в Балчик. Отбих се в здравния пункт да оставя картона си и половин час по-късно излязох оттам покръстен. Лекарката, някъде на годините на майка ми, ме огледа като кон, накара ме да се съблека и направо ме хвана за топките. Вечерта дойде в леглото ми. Излизаше от него само колкото да не я изгонят от работа. Колегите се хилеха и ме занасяха постоянно. След време някой ме светна, че всеки нов в базата задължително минавал едномесечна "карантина" при докторката. Моята карантина обаче продължи цели две години, докато не ме преместиха в друго поделение край София. Ни най-малко не съжалявам обаче за дните, прекарани с нея. Тя си заслужаваше отвсякъде - и като любовница, и като човек. Грам не ми пукаше, че колегите ме смятаха за изперкал.


Тя оформи вкуса ми към зрелите жени. Не че не съм чукал и ученички на 14-15, но винаги са ме влечали жени, с които има какво да си кажеш. С тях се чувствах наистина мъж - спокоен и в същото време разбиран и оценен. А не като студент на изпит. Нямаше нужда да се правя на маймуна за да ми пуснат, нито да влизам в ролята на даскал в леглото. Достатъчно беше само да се държа усмихнато и човешки, те не искаха повече. В крайна сметка такава жена си и взех - седем години по-възрастна, уравновесена, с хубав едър задник и щедри гърди. Ненаситна и леко перверзна като мене. Близо три години живяхме, повече в леглото, отколкото извън него. Оженихме се, роди ми две деца и животът ми изглеждаше чудесен отвсякъде.

После направих една простотия и за да не ме съдят, сам напуснах армията. Помотах се месец-два из къщи, после почнах работа в интернет клуба до нас. Вземах само нощните смени, за да водя денем децата на градина. Първата мацка забърсах като на майтап. Идваше в клуба една нафукана тийнейджърка дето все ме бройкаше. Така и нямаше да разбера, че е на четиринайсет, ако една нощ не дойде майка й и не вдигна патърдия що малката кисне тук. Дни преди това бяха изпогазили ония дечурлига в Индиго и я разбирах жената. Пък и ми хвана окото, една такава засукана, на около трийсет и шест, затова приближих да й обясня, че тук аз ги надзиравам хлапетата и е безопасно. Изглежда й вдъхнах доверие, защото тя намали малко децибелите. Поканих я при мен да изпие едно кафе и да се успокои докато малката си довърши играта. На другата вечер бях вече в леглото й.

Егати откачената кучка! Смаза ме от чукане, а после взе, че позвъни на някаква нейна приятелка и скоро цъфна и оная. За сефте ми беше да го правя с две и малко се стегнах, но ония двете ме пометоха като ураган. На заранта имах чувството, че никога вече няма да събера сили да го надървя отново, така ме бяха изцедили.

Зарекох се повече да не се набутвам с подобни кучки. Да, ама клетвата ми трая има-няма три дни. Честно, опитах се да не се поддам, набивах си в тъпата тиква, че имам жена като слънце и че сексът с нея е върха, обаче нали ми е слаб ангелът, все ония двете ми бяха в ума. Изгубих си съня и само за тях бълнувах. Накрая не издържах и им звъннах.

Все си мисля, че ако тогава бях устискал, животът ми нямаше да се развие така. Но имала глава да пати. Прещрака ми тогава нещо в тиквата . И знаех, мамка му, знаех, че не трябва да го правя! Не, не от страх от жена ми. Заради мен самия трябваше да се спра. И хем го знаех, хем с някаква перверзна наслада му отпуснах края.

За около месец се видях с ония двете около двайсет пъти. Беше ме обзела някакъв ненаситен глад. Чуках ги като животно, без задръжки, без чувство, без мисъл. Не ми пукаше, не се криех от жена си, бях го подкарал през просото.

Едната имаше мангизи, мъжът й работеше нейде по чужбина и пращаше пари като халтав. Другата и тя беше от ония загладените, преситени кучки, дето само секс им е в ума. Не си правех труда нито да ги погаля, нито да разменя дума с тях. Само ги чуках с някакво мрачно настървение. Забелязах, че из ден в ден ставам все по-груб и перверзен. Надявах се поне едната да ме спре, но противно на очакванията ми, грубостта ми ги нахъсваше още повече. Превърнах се в нещо като безмилостна машина за чукане. Онова, чисто човешко удоволствие от топлината и нежността на ласките, изчезна. Чувствах се омерзен и празен. Сякаш не бях аз.

Не докоснах жена си през този месец. Може би все нещо от здравия ми разум беше останало, иначе не мога да си го обясня. Тя, навикнала на редовен секс, надуши веднага, че нещо става. Постави ме на тясно, но аз се заинатих и с някакъв проклет бяс й повтарях до припадък, че е полудяла. Не тя, обаче, а аз бях откачил тотално.

Скоро зарязах ония двете. Бяха почнали да ме викат когато им скимне сякаш съм им курва на повикване. Май не бяха познали кой командва парада. Пуснах се сам по течението.

По-рано нямах представа колко жени само чакат да им свирнеш и да ти се яхнат на чепа. Бях живял на практика само с две - докторката и после жена ми. Смятах себе си за семеен тип. Допреди да срещна кучките.

Сега почнах да си хващам всяка вечер по някоя само за единия спорт. Рядко ги виждах втори път - обикновено чуках и дим да ме няма. Научих се да лъжа, че не съм от София. Не казвах къде работя, не си давах телефония номер. Просто влизах в нета и след максимум двайсет минути си забивах по нещо. Един ден преброих, че съм изчукал шест жени само за един следобед. А за капак, като се прибрах си бих още две чикии. Нямам представа откъде се взе у мен тази луда сексуална енергия. Но е факт, че само едното чукане ми беше постоянно в ума.

Жена ми спря да ми говори напълно. Друг път бих се разстроил, но сега това идеално ме устройваше. Давах й безмълвно заплатата си и си лягах на диванчето в кухнята. В спалнята влизах само да си взема чисти дрехи от гардероба. Виждах зачервените й очи сутрин, но някакъв тъп инат не ми даваше да я прегърна и да й поискам прошка.

В този период отслабнах много, станах черен като чукан, а не го забелязвах. Един ден се разминахме на улицата със стария ми командир и ако не бях му се обадил, щеше да отмине без да ме познае. Зарадва ми се и решихме да полеем срещата в капанчето отсреща. Метнахме по няколко бири и по едно време той ме попита да не би да съм болен. С раздразнение му отвърнах, че нищо ми няма. Вечерта обаче дълго се разглеждах на огледалото в банята. Отсреща ме гледаше непознат мъж с изпито лице и хлътнали бузи. Сякаш се събудих от лош сън.

Дадох си за пръв път сметка, че се пързалям по нанадолнището. Че трябва да направя нещо веднага, иначе…иначе не знам. Единственото, което ми роди главата беше да се запилея някъде далеч от всичко за да премисля и да дойда на себе си. Затова вкарах в ход всички стари връзки. На едната фантазия се уредих да замина с третия батальон за Ирак. Там поне нямаше как да чукам като разпран. Надявах се за шест месеца да успея да се взема в ръце.

Седмица преди заминаването казах на жена си. Тя реши, че съвсем съм откукал и продължи да шета в кухнята като робот. Едва вечерта преди тръгване успях да я склоня да седнем и да поговорим като хората. Казах си й всичко, като на поп. Тя мълча, мълча, а накрая отсече сухо и делово: "Върви да те убият като толкова искаш. Аз мъж и без това нямам вече». И толкоз. Нито ме прегърна, нито ми пожела добър път.

Тръгнах като пребит. Другите ги изпраща цялата рода - сълзи, сополи, китки, целувки. Аз - сам като куче. Нищо, виках си, ще се върна нов човек, пари ще донеса, ще накупя армагани за малките, ще си оправя къщата, ще си предобря жената и ще заживеем като хората.

Хубаво, ама за навирен чеп насрано дупе няма. Изобщо не ми мина през ума, че в батальона ще има и жени. Месец след пристигането ни се преобличах един ден за наряд когато влезе една колежка и взе да се съблича. "Що пред мен, ма, моме?", я питам. А тя: "Ми нали всички тук сме равни, войници сме - няма мъже, няма жени." И като ми се събу по едни червани прашки, майко мила! Нарочно се надупи под носа ми, да си обуела чорапите уж. На мен ще ми разправя тя, че сме били само войници! Като я барнах и пометох караулното с нея.

После как е тръгнала славата ми не знам, ама де що жена имаше в батальона, не остана непреорана. Бог ми е свидетел, не съм се натискал на никоя. Сами ме намираха. При толкоз мъже защо точно при мен, идея нямам. Чак ме хвана срам от колегите. Сериозно! Влезех ли в столовата и мъжете млъкваха и ме зяпваха като извънземен. Почнах да вземам по два наряда, само да се мотая по-малко из базата. Добре, че мисията свърши и ни върнаха в България.

Не очаквах жена ми да дойде да ме посрещне, но тя ме чакаше, сама, малко настрани от другите, свита една такава. Целият се разтреперих от любов, нямах търпение да я стисна в прегръдките си и да я целувам, целувам. Вместо това студено се поздравихме и без повече приказки тръгнахме към дома. Дали славата ми от Дивания ме беше изпреварила или пък жена ми си ме познаваше твърде добре, не знам. Знам само, че не ми се радваше.

От все сърце исках да й падна на колене и да я моля докато ми прости. Нямах по-близък човек от нея. На кого друг можех да разкажа за безпътицата, в която се намирам, за дявола, вътре в мен, за страха, че постепенно се превръщам в чудовище. Господи как исках тя да не ме упреква, само да ме прегърне като майка и да ме утеши, да ме научи как да се спася от мен самия. Исках…невъзможното.

Докато децата с радостни писъци отваряха подаръците си, жена ми стоеше настрани без нито веднъж да се усмихне. Едва сега видях колко дълбоко са се врязали бръчките около устата й. Беше остаряла без да забележа. И вината за това беше моя.

Да можех в този момент да се смаля, да се стопя, да пукна! Да спася семейството си от звяра в мен. Да не им причинявам всичко това. Така ги обича, господи. А правя всичко възможно да ги загубя.

Аз съм сексуален маниак. Нъпълно съм изгубил здравия си разум. Всеки женски задник, мярнал се пред очите ми, ме надървя моментално. В следващия миг вече чукам, без да имам идея как е станало. Не мога да се контролирам. Това с мен не е майтап. Не издържам повече. Помощ!!!


Публикувано от mmm на 25.12.2005 @ 18:10:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   Rossa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.86
Оценки: 15


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 02:52:42 часа

добави твой текст
"Сексуален маниак" | Вход | 20 коментара (50 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сексуален маниак
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 26.12.2005 @ 12:40:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Изключително рядко си позволявам критика в коментарите си, но този определено път не издържах и ще ти я дам. Защото считам, че талантлив автор като теб трябва да я получава. Дори тя, критиката, да не е справедлива винаги, поради нейния субективен характер...
Прочетох много внимателно разказа ти, неведнъж. Както всички твои произведения (имам свои любими истории от твоите) - впрочем в мое лице имаш сериозен "фен", независимо, че не съм изразявала отношението си гласно. Ето, сега е момента, независимо от парадокса, че ще бъде леко негативно..:)
И ще ти споделя, че мнението ми съвпада с това на Пафка. С още няколко уточнения.
Смятам, че този път наистина разказът ти не се е получил. Идеята е великолепна - очевидно те вълнува сексуалната ни психология и неведнъж си я засягала - повечето пъти действително успешно (поне от литературна гледна точка). Само където тук проследяването на фабулата е повърхностно, по-точно тя липсва изцяло и залита в безсмислени и празни поведенчески повторения. Липсват великолепните завръзки и неочаквани финални ексцесии в твой стил, и за съжаление не си успяла да предадеш "мислите и чувствата на един уморен, объркан и обезверен човек", както сама казваш си искала.
И още нещо - лично аз категорично нямам претенции за детайлно познаване на мъжката природа...:), но смятам, че някои от коментарите, отправени към теб, са точни - стилът и поведението подхождат повече на сексуално комплексиран и подтиснат мъж. Мъжете със силно развито сексуално чувство ценят сами себе си, имат доста сериозни критерии, имат и много по-сложно поведение и не си позволяват по никакъв начин да бъдат нечии играчки. Напротив... Тоест, според мен, има неправилно преплитане на две психологии - в случая мъжки, като цяло. Това, разбира се, е лично мнение и никого не ангажирам с него.
Още нещо ми направи впечатление - финалът ти е много слаб. Обикновено владееш комплицирания инструмент за разтърсващо внушение с "обикновени" думи, ако ме разбираш, но сега той е твърде елементарен и разочарова читателя.
Ще спра дотук - дано съм успяла да изразя точно, макар и сравнително накратко, усета си, а ако не е точен, прощавай за непрофесионалната рецензия. А в разказа ти има много хляб! Само където иска омесване...:)

Желая ти топла и щастлива Коледа и прекрасни бъдни години - на теб и цялото ти семейство! Вярвам в успеха ти като автор - трудно се пише интересно и завладяващо с прости слова за човешки и преексплоатирани истории, а ти го умееш и лично за мен е удоволствие да ги съпреживявам. И да ме замисляш...


Re: Сексуален маниак
от Dimi на 25.12.2005 @ 19:01:06
(Профил | Изпрати бележка)
Това май не е просто разказ. Направо 'смущаващо' истинско. Браво Роси!


Re: Сексуален маниак
от pin4e на 25.12.2005 @ 19:02:04
(Профил | Изпрати бележка)
това си зов за помощ...

горканчо той:)))

и по Коледа ли не спира лирическия герой?:)))


Re: Сексуален маниак
от libra на 25.12.2005 @ 19:47:32
(Профил | Изпрати бележка)
Тъкмо да напиша, че имаш забележително добро познаване на мъжката психика и тази на зрелите жени и видях че ти си обяснила, че е изповед.
Разказът е много добър и се чете леко и касае медицински проблем.


Re: Сексуален маниак
от angar на 25.12.2005 @ 20:06:34
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Това не е разказ за мъжа, това е разказ за жените. Нека читателките, доколкото се познават, да прецЕнят такива ли са, така ли се държат, толкова лесно ли се забърсват, толкова важна ли е за тях славата на някакъв таковач.
Според мен разказът е пресилен, а главното - не е за сексуален маниак. И не е написан по нечия изповед, а по брътвежите на комплексиран самохвалко. Убеден съм, че поне разказите за сержантското училище и за батальона в Ирак не са истина. В сержантското училище по-пикантно би било да е забърсал някоя даскалица.


Re: Сексуален маниак
от kuklara на 25.12.2005 @ 21:17:47
(Профил | Изпрати бележка)
Пълно непознаване на жените и голямо подслушване на разкази на комплексари.


Re: Сексуален маниак
от pafka на 25.12.2005 @ 21:45:34
(Профил | Изпрати бележка) http://pafffka.blog.bg/
От литературна гледна точка не впечталява с нищо;
от психологическа- няма проникване в дълбочина, няма разкрития, няма поставени въпроси, няма вглеждане, а само бегло регистриране на поведение, сякаш камерата минава мимоходом...
Би могло да се получи разказ от тази история, ако се разглоби и сглоби наново с ясно поставена цел...


Re: Сексуален маниак
от dobilz на 25.12.2005 @ 21:54:15
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
Veseeeeeeeee:))) Vesela i 6tastliva KOleda, kasmetliiska Nova godina!
Molq - pak v po6tata :)) 4e tuk minavam za malko :)
Celuvam te


Re: Сексуален маниак
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 25.12.2005 @ 22:18:46
(Профил | Изпрати бележка)
Йохо-хоооуууу
ВикЪм си - бе таз жина немъ ли пак да съ напине да понапише нешту :-)))
Хареса ми, леещо го четох!
За заглавието - бих сложила - изповед...или искрено и лично..нещо такова. Но и това става - в крайна сметка ти си си авторът.

Продължавай в същия дух!

:-*


Re: Сексуален маниак
от milko на 26.12.2005 @ 00:03:35
(Профил | Изпрати бележка)
И на туй му съ викъ иротикъ, тъй ле?


Re: Сексуален маниак
от bogest на 26.12.2005 @ 02:59:30
(Профил | Изпрати бележка)
Сега се прибрах от свирене с групата ни в един рокерски клуб. Беше чудесно. Свирихме много гот и хората ни се радваха до последно, а и след това. Видях, че си ми писала и ето ме тук.
5 без никакви забележки поставям на разказа ти.
И пак ти казвам, че на това си майстор. Едва ли някой би могъл да го опише толкова както трябва. Прочетох и коментариите.
Познавам доста хора - такъв ми е животът. Живях около 5 години обсебен от една жена, с която бяхме явно доста плътна двойка и страшно неподходящи партньори в любовта. Сякаш се намерихме да изразходваме цялата си страст един в друг. Нанесохме си взаимно тежки душевни рани от които страдат хората около всеки от нас, напълно незаслужено. Тогава усетих в себе си съвсем различни чувства от тези, които изпитвам цял живот. Радвах се на озлоблението, отмъщението, интригите, надмощието. Изпитвах завист и "спортна" злоба и т.н.. Гледах да набирам "бройки", за да се чувствам отмъстен. Преминах в съвсем различно от личното си измерение. Учих се от перфектни свалячи, дребни бандити, мними бохеми и придобих умения, които сега са ми напълно излишни. Аман от уроци - не казвам, че съм си взел урока. Просто това е животът ми и в него няма нищо нарочено. Нарочно търсех възможност да правя секс с две, три, четири жени на ден, за да съм способен, т.е. потентен в собствените си очи.
От хората, които познавам, има доста, които могат спокойно да се хвалят със завоевания. Чувал съм много разкази. Бил съм свидетел на много свалки и реализациите им.
От цялата световна литература ми правеха впечатление само сексуалните истории и намеци. Тогава попаднах на една кратка биография на Пикасо. Който е "имал" доста жени. Две от тях са се самоубили, не издържайки на неговия мощен авторитет. А, естествено, тази, която е превзела сърцето и любовта му, се е опитала да го принизи почти в края на живота му до роб на любовта, смачкан старец. Направи ми впечатление, че този хипер потентен мъж, е използвал 75% от времето си, ще рече 75% от своята, така или иначе сексуална потентност, за претворяването й в творческа потенция. Казах си - какво ти, Бойко искаш от себе си, да си великият любовник или да си един креативен, редови човек, който може в живота си да създаде нещо полезно, съществено за хората наоколо и за развитието. Колкото и странно да е (аз разсъждавам много математически понякога) многократно везните на съжденията ми се накланяха в полза на обикновения човек.
И сега, многократно, но вече с твърдост, срещам безпощадното презрение на хора, които живеят абсолютно само за кефа си. Те ме смятат за отстъпник, защото с моята, според тях, интелигентност, аз бих могъл да имам всичко, което си пожелая. Не ме засягат тези хора. Не ме интересува славата на Нерон, Медичите, Александър Македонски, Всички мъже, които имат по 3500 бройки в актива си, всички жени, които могат да се любят с количество мъже, безспирно, няколко денонощия. Ако срещна симпатично хлапе на улицата, няма да го пощипна и да го питам, дали му става пишленцето или ако е момиченце, дали не й се пишка като види смукалка. Това не е тъпо, не е и пошло, според мен. Това е абсурдът на човека, който не вижда за какво живее. Човек с философията на зомб - каквото стане.
Пак за Пикасо. Всички знаят, че бикът е неговия символ. Но той е разбрал съвсем навреме, че не е бик, а е човек.
Не казвам, че имам цели и съм страхотно стабилен. Не. Казвам че съм човек и се стремя да живея човешки, ама човешки, без тъпото "нищо човешко не ми е чуждо".
Намирам разказа ти за много човешки, търсещ и в стила на ангажираната обективност. Тази която не бяга от собствената позиция само и само да е интересно. Този разказ, като и други твои разкази, аз намирам за необходими, т.е. ценни.
Поддържам те и ти желая едно леко, простичко посрещане на новата година!


Re: Сексуален маниак
от Gyf на 26.12.2005 @ 10:14:01
(Профил | Изпрати бележка)
bravo!!!!!


Re: Сексуален маниак
от Spiegel на 26.12.2005 @ 10:31:43
(Профил | Изпрати бележка)
абе друго си е белият стих:
"маниашко плуваш
капейки в кафето ми
изтръгвам
перлени звуци
в гърдите неверни
засмуквайки
тъмнината
в зърната ...":))))
така се пише тук
къде си тръгнала с тоя текст, че и дълъг :))


Re: Сексуален маниак
от redactora (redactora@abv.bg) на 26.12.2005 @ 10:58:06
(Профил | Изпрати бележка) http://redactora.hit.bg
Браво, Роса!

Чете се много леко и е интересно! Особено - как изглежда "сваляча" през очите на една жена. Може би всички сме срещали подобни "маниаци", които лесно привличат жените, а мъжете ги гледат с неприязън.
Само дето не ми се вярва, че в крайна сметка главният герой е чак толкова нещастен... ;-)

Честита Коледа и Весели празници!


Re: Сексуален маниак
от DonHuan на 27.12.2005 @ 14:39:14
(Профил | Изпрати бележка)
Отново разказ с реално усещане. Личи си че малко набързо е направен. Аз лично бих искал малко повече да прочета за психологията на героя - неговите мисли, как точно смята да се измъкне от блатото и какво толкова го влече тоя секс. Ами след като направи поредния сеанс как се чувства. Защо се самообвинява - за някои това да изчукат куп жени си е цяло геройство, но не и за него. Нишката да се поправи - докъде стига, доникъде, внезапен и нелогичен край. Не е ли получил комплекс за... не знам какво от това залитане. може би не му е станал някой път, знам ли!
Интересно е да се посочат повече пикантерии в психиката и емоциите на неговите завоевания. Много бегло е споменато усещането за разгулния без ласки див акт, чист нагон. И повече реални сцени - като например тази с червените прашки, много добре звучи.
В заключение: много, много хляб и идея има в сюжета. Направи го, ти го можеш.


Re: Сексуален маниак
от ANG на 27.12.2005 @ 14:58:18
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
твойта мижава
сега колко дълга е


Re: Сексуален маниак
от Rhiannon на 28.12.2005 @ 12:44:00
(Профил | Изпрати бележка)
Абе, тоя твой лирически герой ми е много симпатичен някак... честно:)


Re: Сексуален маниак
от HAVA на 28.12.2005 @ 16:55:39
(Профил | Изпрати бележка)
ЗДравей!
Не бих казала, че това е класически разказ, колкото отровение. Няма значение кой е действителният герой и до колко той се припокрива или разминава със разказващият.
Текстът до един момент следва своята логика, но откъде се проваля?! Всъщност няма фабула, а само логическа последователност. Няма интрига, но затова пък има развитие на главния герой. Той обаче не е наясно със себе си и търси помощ - от слушателя (читателя).
Точно това обърква, защото читателят спокойно може да заяви "Мен какво ме интересува".
А да си играем на психоанализа някак не върви (поне в този "разказ"). Що се отнася до търсенето на патология - има ли я или я няма, поставена или не - тя просто не е обект на "разказа", а ако е споделяне за пред терапевт, то тогава следват въпроси от друго естество. Отделно се натрапва усещането, че всичко е преувеличено, макар и художествено. Единственото ценно попадени е е изразният стил на героя.
Съвет:
Пренапиши го като диалог между двама - ти избираш, а защо не и между повече герои. Би се получило нещо по-интересно като разказ с няколко откровения, различни нива на емоционалност и откритост. Наистина споделянето е умение от висше естество.
Лично аз ако трябва за внеса някаква корекция с която да повдигна текста просто бих пренаредиа някои изречения в края. т.е. бих приключила с онзи абзац, в който тероя заявява "Исках... невъзможното". Така подсказваш за наличието на душевен катарзис, а не да доубясняваш (както е в последния абзац) нещо, което и без това става ясно от целия текст.

Иначе - поздравления за смелостта да пишеш по такава тема. Аз самата, независимо, че за мен е професия, трудно бих се наела, кой знае, може би?!

:)


Re: Сексуален маниак
от xxlogre на 06.03.2006 @ 15:25:48
(Профил | Изпрати бележка)
Това да не е автобиографично или поне по действителен случай? Така ми звучи.


Re: Сексуален маниак
от mariq-desislava на 22.09.2010 @ 21:17:20
(Профил | Изпрати бележка)
Въобще даже не съжалява героят, ама изобщо.:)