автор: Kristy

Ще се стопят въздишките
в минутите безкрайни на пробуждане...
Ще се стопят и мислите ми,
профила ти очертали
в сиянието на луната...
Ще тръгнат новите следи нататък
към хоризонта,
червенещ и разгорян
от пукването на зората...

Ще си играят на докосване и полет
новородените ми чувства -
ще близват небосклона ласкаво
и пак надолу ще се спускат.
Ще се усмихвам, крехко стъпила
на ръбчето на слънчевия блясък
и ще рисувам детелини
по устните на парещия пясък...

Ще мине ден...
И ще изтлее
в безгрижен залез светлината,
ще плъзнат сенки дългокрили
по пластовете на душата ми.
И пак към теб,
неизвървени,
ще светнат старите следи -
като светкавици в сърцето...
И пак за теб ще ме боли...!