автор: innesi

Ангелче пред мен видях,
с очи блестящи, черни като маниста
във вода и сол обляни
тъжно гледащи в бездната човешка.
Там красива пред очите ми стоеше
с коси червени - огън,
слънчев лъч по пладне в огледало.
Лицето и тъй нежно, бяло
сякаш се усмихваше във свойта мъка.
Гледах я и сякаш все повече
в душата и навлизах непоканен.
Там четях в сенките и под очите
и в сълзите, които искаше да скрие
сдържайки ги с усилие да не излязат,
както бяха я предали преди миг пред Него.
Някой, който тя бе обичала наивно (може би),
а той я бе оставил със сълзи размиващи грима и
сложен, за да скрие тази нощ безсънна,
в която го целуваше последно в мислите си само.
Исках аз ръцете и да взема
и дланите и с моите да стопля,
но не знаех...
Страх ме бе, че тя не мен ще види,
а някой като Него може би, такъв!
А, аз съм друг (може би) различен!
Аз!

06.04.2004г.