автор: Aleko

Спомняш ли си нашта пещера?
Високо горе в планината
по пътечка камениста
сред високи бори
и усмихнати лица?
Спомняш ли си нашта пещера?
Високо горе в планината
по пътечка камениста
сред високи бори
и усмихнати лица?
Спомняш ли си пътя наш,
поотделно и съвместно извървян
от кафе във Виктори
до кулата над Дунав -
най-смелото страхливо момиче?
Спомняш ли си Братислава
с две усмихнати лица?
Спомняш ли си ти за Мойто Ани
и за мойта чудна Хубавица?
Спомняш ли си за морето -
малка лодка сред вълните
и отново смелото момиче?
Големите вълни нима забрави
и палещото жарко слънце
и на пъсъка телата голи
и пак с усмихнато лице.
А помниш ли -
и можеш ли да го забравиш
огненият вихър на нощта,
когато вплетени като змиорки
бедрата тръпнат,
коремите се стягат,
устните се срещат
сливайки в едно
телата наши?
Всичко туй го няма, Ани,
поплачи за радостта ни
и забрави!

01.2.1995