автор: estir

Творецът космос ти рисува писти,
а коледа на пъзел се подрежда,
в гръбнаците на ясните ти мисли,
щастливи ангели преплитат прежди....
С вълшебници все още се разсмиваш
очите ти - две копчета с късмети,
надеждата във форма проектират,
и стрелят по невярата с комети.....
Земята е намазана с лепило,
когато се протягаш до звездите,
но в силата на твоето хвърчило,
издуват се от смях и смисъл дните.
И Коледа пристига доверчива
в матрицата на бялата ти кожа,
оставя ти криле и си отива.....
за безболезнено прохождане