"Мярката на живота не е в продължителността му,
а в това,как сте го използвали."
Монтен
Димитър бе роден в семейство на заможни родители.Богатството, което прите
жаваха,не бе постигнато с мошенничества.Баща му Теодор-българин по линия
на баща си,емигрирал на млади години във Франция.Майка му бе французой
ка-наследница на кралска династия.След смъртта си,тя бе предоставила на
сина си Теодор цялото наследство- единствен наследник от рода и.
Теодор притежаваше няколко имота и голямо предприятие в Париж и Марси
лия.Рядко идваше в България поради големите си задължения.
Майката на Димитър,Мария,работеше към една френска фондация.
Те бяха възпитали в Митко качествата,корестност,почтенност и лоялност.Ка
то юноша- той бе луда глава.Негови хобита бяха плуването,литературата и изкуството.Никога не се разделяше с китарата си на сбирки с приятели.
Много често черпеше приятелите си.Предпочиташе да инвестира в разумни
начинания,които му носеха доходи.
Един хубав слънчев ден баща му Теодор пристигна да се видят.
Двамата разговаряха надълго и широко за много неща.Накрая баща му ка
за:
- Митко, одобрявам нещата с които се занимаваш.Но не си мисли,че съм до
волен от всичко това.Той има друг смисъл и измеримост.Те са мярката на жи
тейския път.Искам да бъдеш полезен за другите около теб,и за обществото.
Всички си отиваме от този свят.Затова сме пътници на майката земя.Най-цен
ното е да вършиш добри дела и да се бориш за осъществяването на целите си,
в служба на обществото.Знам,че човек трябва да печели.Парите не само за това,но и да помагат на хората.Има една мисъл на Русо,която гласи:" Животът,
като живот не представлява нищо:цената му не зависи от това,как ще го из
ползваш."
Димитър слушаше баща си със затаен дъх.Попиваше всяка негова дума,ко
ято покълваше в съзнанието му.Усещаше нещата много ясно.
- Напълно си прав татко.Разбирам много добре, за какво става въпрос.Не
само ще се опитам да направя това,за което говориш,но и ще се боря за осъ
ществяването на целите.
- Открил съм ти солидна банкова сметка.Регистрирай фондация с обществе
но-полезна дейност.Говорил съм със солидни хора,с високо обществено поло
жение които да бъдат в управителния съвет. Молбата ми е сумата от банковата сметка да бъде предназначена само за фондацията.Ето и документа за даре
ние от мен към фондацията.Открил и твоя лична сметка,за да живееш и за тво
ето бъдещо семейство.Докато съм жив и здрав, искам да бъда полезен.Не за
бравяй,че половината ми кръв е българска.Помни,че животът е кратък!Живей
го достойно! Годините минават бързо,без да ги усетим.Кога ще те видя женен?
Ти си разумен човек.На двайсет и осем години си.Не искам да ти наливам акъл
в главата.Повече за това няма да ти говоря,а и не е необходимо.Напълно до
бре те познавам.Имаш ли вече сериозна приятелка?
Баща и син разговаряха доста.
Дългият разговор, който проведоха,оказа съществено значение в живота на
Димитър.
* * * * *
Той направи това,за което говориха с баща си. Не след дълго се ожени. По
яви се и сина му.
С дейността си подпомагаше старчески домове, сираци и училища.Изпраща
ше студенти на бригади във Франция и Англия.В същото време създаде реклам
ноиздателска агенция и информационен център.Друга дейност беше връзки с обществеността.Организираше изложби и различни форуми.Поощряваше и млади художници.Дарителската му дейност бе всеобхватна - в областите на ли
тературата,изкуството,здравеопазването и др. Създаваше школи и центрове за
квалификация и преквалификация.
Работеше на почти дванадесет часов работен ден.Вечер се прибираше измо
рен от работа при семейството, и да се порадва на сина си.Въпреки умората се
чувстваше удовлетворен от себе си.Усмивката винаги грееше в лицето му.Весе
лите очитоплиха всеки, с когото разговаряше.Красивата му съпруга Ирина, ви
наги го подкрепяше.
На следващата вечер се прибра по - навреме. Трябваше да си почине,тъй
като му предстоеше командировка до София. Позабавлява се със сина си и му
се радва много повече от друг път.
Поговори с Ирина и си легнаха по - рано.
Сутринта станаха навреме.Закусиха и изпиха полагаемото кафе.
Порадва се на сина си, целуна жена си и излезе.
На връщане от София към Пловдив,един тир влезе в платното му при изпре
варване и го блъсна челно. Ударът бе ужасен.С начупени ребра,крайници и
глава Димитър почина по пътя към Пловдивската болница.
Животът му отлетя рано в служба на другите.
Ж и в о т з а д р у г и т е .....