Днес няма да бъде както преди
ще е същото, но някак по истинско
слети ще бъдем,
слети за миг две сълзи
просто животни от нищо устроени.
По природни от изгрев на време
по безсилни от залез тежащ
наталазено -обременени
от потайното вътре във нас.
Ще те взема, от крилата на спомена
и удавен в реалния свят
ще измъчвам голата истина
и надеждата...птица умряла без глас.
Удушавам всяка илюзия,
приказки...
пада ти се сега
да заложиш сила измислена
за мощта на вулканичната твоя скала.
Да узнаеш, че за любов съм родена
несломима в избора твой
вземай- давай... не спирай
пожела миг да си единствен и мой.
Перверзна ...
така съм устроена
алчна , лакома
тази нощ и сега...
Тъпо...май си сънувам
невъзможно красиви неща.