Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 5
Всичко: 425

Онлайн сега:
:: Albatros
:: liulina
:: pastirka
:: vlakant
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтая 402
раздел: Разкази
автор: Tiranozavar

Премина двете стъпала на автобуса почти в транс, оглеждайки се тревожно за лицето й. Тълпата изглеждаше като пристегната в обсега за чакащи. По лицата лазеха търсещи погледи зад триъгълни, продълговати или топчести клепачи. Когато се изправи, за да вземе багажа си от тялото му полъхна миризма на пот, на спарени подмишници и кожа, покрита с прах и попила миризма на бензин.
По пътя, докато автобусът препускаше по почти пустата магистрала си представяше как стиска ръката й в своята и му се иска да я целуне. Сега, когато се приближаваше към срещата и тя беше някъде съвсем близо до него, изпита срам и неувереност. Колената го боляха, а и бе напълно възможно, тъкмо когато се изправи пред нея да се разтрепери и да не може да обели и дума. Изпитваше лека ненавист към нея, към това, което дори още преди да я е видял, му причиняваше. По телефона гласът й звучеше неуверено и мисълта, че тя изпитва същото като него мъничко го успокояваше. Някой извика името му и той се обърна леко стреснат. Зад гърба му стоеше момиче, нито високо, нито ниско. Невзрачна, помисли си, докато устните му се разтягат в леко изненадана усмивка. Пое тънките й пръсти в дланта си. Имаше хладна и суха ръка, с добре изрязани нокти и пръстен на палеца. Нямаше никакъв грим, видя му се много бледа, с болнав цвят на лицето. Момичето също се усмихваше и зад устните й той видя идеална редица от снежнобели зъби..Той леко я придърпа и сложи ръка на рамото й.
- Тръгваме - каза и фигурите им се отделиха от тълпата и се отправиха към изхода.
Все още бе хладно, между сградите се стелеше мъгла, а когато в лицето му се удари вятърът той усети сърцето си да се свива от мразовития въздух и от страх какво ще се случи след малко, когато таксито ги остави пред хотела. Докато пътуваха той се озърташе през прозореца, сякаш очакваше нещо да се случи. Никога не си бе представял срещата им така. В представите му първото им докосване трябваше да бъде трепетно, почти страстно. Представяше си как я държи в прегръдките си, докато тя усети всеки негов мускул, след това как фигурата му се извисява над нея, представяше си как дъхът му спира пред голото й пищно тяло. Вече беше очевидно, че нищо такова няма да се случи. Фигурата, седнала до него на задната седалка, бе прекалено крехка, за да понесе фантазиите му. Прекалено е плаха, прекалено, си мислеше докато опипваше ръката й с пръсти. Винаги бе избягвал фините момичета. В тях нямаше нищо, което да запали фитила на страстта му, да събуди агресивната искра, която замъгляваше мислите му. С момичето до него той трябваше да бъде друг. По-внимателен и по-търпелив. Да преценява движенията си, думите си, дори височината на гласа си, тембъра. А и беше убеден, че тя не може да го изненада с нищо. Крехките жени с прозрачна кожа, малки гърди, по-малки дори от шепите му, с твърди, микроскопични зърна провокираха у него само съжаление и безразличие. Винаги бе харесвал жени, чийто тела може да усети плътно, жени, от които извира нещо мъжко, някаква сила, която го кара непрестанно да доказва достойнството си, като равнопоставено покорство между две еднакво силни и хищни животни. Докато дъхът му овлажняваше стъклото на колата с периферното си зрение виждаше по лицето на момичето застинала някаква почти блага усмивка, сякаш тя бе очаквала от него да е именно такъв. Висок, широкоплещест, със силни бедра и огромни ръце, като мъж, в който можеше да се свие и да се чувства в безопасност. Очите й също се усмихваха и на него му се стори, че долавя в нея някаква гордост от това, че той се е оказал такъв, какъвто си го е представяла. Леко стисна палеца й, за да засече погледа й. Очите й бяха кафяви, леко любопитни, но без никакво изражение. Тя бе доволна и това го раздразни. Вдигна ципа на якето си и попита шофьора още колко време ще пътуват. В този миг му се прииска да се върне обратно, да са качи в миризливия автобус и тази среща никога да не се е случвала. Сигурно няма да имаме много време, й каза като се опитваше да бъде убедителен. Нали щеше да поостанеш, почти изстена момичето като опря лице в рамото му. Докосването не предизвика у него нищо. Извади портфейла си и плати на шофьора, задържа вратата, докато тя излезе и сега му се видя дори по-ниска от преди. Пусна я да влезе в хотела преди него. Помисли си да я помоли да го изчака долу, но тя сплете пръсти в неговите и той се почувства неудобно. Майната му, каза си, докато асансьорът преминаваше етажите към стаята. Това не се случва с мен, си шепнеше наум, докато поставяше ключа в ключалката и отваряше вратата. Влезе пръв и остави сака на земята. Помогна й да си съблече палтото. Нямаше почти никакъв бюст, а бедрата й бяха като щеки. Свали си якето и седна на леглото. Проследи с поглед движенията й към банята. Ужасна скука, му проблесна, докато сваляше пуловера си. След малко момичето се появи, ръцете й бяха мокри и ухаеше на сапун.
- Изморен ли си много - го попита тихо.
- Малко - отговори и се удиви от глухия си глас. Студените й устни се опряха у неговите и той притвори очи.
По-късно докато нейното тяло се опираше плътно до него, а той се опитваше да се съсредоточи, си помисли, че сънува. Движенията му, докато смъкваше дрехите й, докосваше настръхналата й кожа, бяха уверени, но чужди. Не можеше да разпознае никаква емоция в очите й, освен сляпо покорство, тя се предаваше и отпускаше пред всяко докосване без да прояви никаква инициатива. Ако поискаше той можеше да я насили, удари, да си поиграе с нея като с кукла. Сякаш се любеше със сянка, в нея нямаше нищо друго освен горещ дъх и желание да се подчини, да му поднесе тялото си в знак на някаква признателност. После устните й мълвяха нещо, което той не искаше да чуе, докато всичко това не свърши и отдели полепналите една в друга кожи. Чувстваше се лепкав, мазен, виновен и ядосан. Беше притиснал ръцете й и тя трябваше да изстене, за да разхлаби хватката около китките й.
Явно момичето беше срамежливо, защото много бързо закри тялото си, щом той се отдели от нея. Стана бързо и видя потния си гръб в огледалото. Чувстваше се отвратително, но далеч по-спокоен от преди. Когато избърса тялото си със сухата кърпа видя на рамото си отпечатък от захапката й. Въобще не бе усетил тази нелепа проява на страст. Лицето й бе спокойно, когато се върна, а очите й гледаха през прозореца. Прииска му се веднага да си тръгне и да я зареже тук. Облече се и седна до нея.
- Искаш ли да обядваме, го попита.
- Не, изрече като махна падналият кичур коса от челото й.
- А какво ще правим, попита пак.
- Аз ще се връщам обратно, й каза студено.
- Това ли беше, попита.
- Това - каза и натисна показалец върху челото й. - Много си глупава.
Вратата глухо се затвори зад него.


Публикувано от BlackCat на 21.12.2005 @ 13:30:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.33
Оценки: 33


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.07.2022 год. / 10:33:48 часа

добави твой текст
"Стая 402" | Вход | 9 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стая 402
от Rhiannon на 21.12.2005 @ 14:13:55
(Профил | Изпрати бележка)
Герои на нашето време, както се казва:)
Тоя man е кандидат -стар ерген, а момичето да се надявам, че ще й е за урок и й желая късмет. Щеше ми се да беше изтървала влака, автобуса, самолета и въобще да не се бяха срещали, ама...


Re: Стая 402
от libra на 21.12.2005 @ 14:45:37
(Профил | Изпрати бележка)
ей за това понякога е по добре да не се срещаш..
хареса ми силвия, детайлно си го описала, неговата пустота, нейната липса на магнетизъм, вероятния риск при една среща..
стая 402 )


Re: Стая 402
от pype6 на 21.12.2005 @ 15:46:48
(Профил | Изпрати бележка)
"Разминаване" щеше да е по-удачно заглавие:)



Re: Стая 402
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 21.12.2005 @ 15:54:41
(Профил | Изпрати бележка)
Е, не. Не е разминаване. Има среща, сблъсък, катастрофа на двама души един в друг. Аз за друго се сетих. Че трябваше да пише някъде:
Всички лица и събития в този "филм" са измислени, за всичко останало ползвайте оценките)))

]


Re: Стая 402
от pype6 на 21.12.2005 @ 16:08:50
(Профил | Изпрати бележка)
Среща, в която срещата не се е състояла имах предвид, това наричам разминаване-
няма разбиране, няма проникване един в друг в нефизически аспект, няма сливане...
Защо тогава се е състояла?
Нужно ли е да стигнем до крайност, за да разберем, че не искаме това, към което се стремим?

Ей такива въпроси си задавам:)

]


Re: Стая 402
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 21.12.2005 @ 16:26:08
(Профил | Изпрати бележка)
О, не знам. Нямам идея. Този текст явно много пита, гасси какъв нахалитет.

]


Re: Стая 402
от pype6 на 21.12.2005 @ 16:29:01
(Профил | Изпрати бележка)
значи си е изпълнил мисията:P
писателят трябва да провокира въпроси, а не да натрапва отговори:)

]


Re: Стая 402
от copie на 21.12.2005 @ 16:17:24
(Профил | Изпрати бележка)
мда... Завладяващ разказ. Разказвач си ти! :)


Re: Стая 402
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 21.12.2005 @ 16:24:50
(Профил | Изпрати бележка)
Мне) Рядко разказвам, всъщност за първи път по правилата-;)

]


Re: Стая 402
от Mermaid на 21.12.2005 @ 17:43:42
(Профил | Изпрати бележка)
завладяващ е разказът ти! жесток е, но истинен ...
поздрави!


Re: Стая 402
от daik (gogetobg@yahoo.com) на 21.12.2005 @ 19:45:24
(Профил | Изпрати бележка) http://georgi.dininski.com/Poetry/index.htm
и празнота на хотелската стая- след двамата тя остава
като пустиня


Re: Стая 402
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 22.12.2005 @ 10:07:19
(Профил | Изпрати бележка)
великолепно си описала двамата герои. навсякъде са. и това постоянно се случва.
увлекателен, реалистичен разказ!
Поздрави :)


Re: Стая 402
от Apokalipsis (Diman4eto@mail.bg) на 04.03.2006 @ 20:35:52
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам! Историята е хем провокираща, хем отблъскваща. Достойна за наши дни...


Re: Стая 402
от Keri (keri@slovo.bg) на 30.09.2007 @ 18:14:27
(Профил | Изпрати бележка)
Почти ме накара да се намразя...

Благодаря, че все още пишеш толкова хубаво, имах нужда :)