автор: pc_indi

Оглеждам се във тесния живот
и идва ми от хаоса да вия.
От къде да тръгна,за да сложа ред,
та измачканото си щастие да открия?
Аз ли така съм вилняла
в собствения си микро-свят,
или разни други нахалници
при мен излишъка си са стоварили?
Отвсякъде висят прашни съмнения
над пълните с надежди чували...
Този живот,това космическо недоразумение!
Поне книжка с упътване да ми беше оставил!
На всичко отгоре и някаква нова любов
се опитва в хаоса ми да се набута.
Няма как да не се пробва
в нови заблуди да ме залута!
И каквато съм "мека Мария"
ще се оставя да ме влюби отново
и пак срещу луната ще вия...
Тамън ми е хаоса! Никой не ми е виновен...