 |  (текст на немска песен)
Подай ръката си на дете,
бъди отново озадачен
от мъничките неща, които отдавна познаваш
подай ръката си на дете.
Подръж в ръцете си дете,
безпомощно, беззащитно и топло
и ще се почувстваш безпомощен и беззащитен и ти
приеми детето като вълшебство.
Утеши дете, когато плаче
и всичко, което си смятал за важно
ще спре да има значение пред неговите тревоги,
защото тревогите на децата са огромни.
Подари на дете от своето време,
от любовта си и нежността,
размени своето бързане срещу радост
и отново ще станеш малък.
Подръж на коляното си дете
и то много скоро ще те научи
колко безсмислени са понякога важни неща
ще разбереш единствено от дете.
Научи детето си да върви
и да се държи на крака
първите му стъпки са така неумели
приеми детето си като дар
и се научи да не го спираш,
научи детето си, че трябва да продължи!
(за съжаление авторът на текста ми е неизвестен)
Публикувано от mmm на 20.12.2005 @ 18:12:39
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Подай ръката си на дете" | Вход | 9 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Подай ръката си на дете
от Den i nosht на 20.12.2005 @ 18:40:41
(Профил | Изпрати бележка) | приеми детето си като дар
и се научи да не го спираш,
научи детето си, че трябва да продължи!
Утеши дете, когато плаче
и всичко, което си смятал за важно
ще спре да има значение пред неговите тревоги,
:), да, хубави са немските песнички..
аз зная една за мислите-също така със дълбок смисъл:)
Успех! |
Re: Подай ръката си на дете
от Dimi на 20.12.2005 @ 18:44:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Много хубава песен, Мария, благодаря ти за превода! Зареждащо е! |
Re: Подай ръката си на дете
от butterfly (butterfly13@mail.bg) на 20.12.2005 @ 19:21:27
(Профил | Изпрати бележка) | размени своето бързане срещу радост
и отново ще станеш малък
Вярно е, мила ми Мария! Децата са най-истинското нещо в този тъй грозен и тъжен понякога живот. Но в това забързано ежедневие, ги забравяме все по-често и по-често. Забравяме и детското у себе си, а от това по-лошо има ли наистина?! Нито парите, нито вещите могат да върнат едно неизживяно и забравено детство. Благодаря ти още веднъж!
Поздрави и лека вечер! |
Re: Подай ръката си на дете
от feniks на 20.12.2005 @ 19:35:57
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотно...
Имам такава огромна нужда ,точно в този момент,да прегърна едно малко същество,за да бъда себе си! |
Re: Подай ръката си на дете
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 20.12.2005 @ 19:43:09
(Профил | Изпрати бележка) | нямам думи.. страхотно е!
ти си съкровищница, казвала съм ти го!
прегръдка )) |
Re: Подай ръката си на дете
от Ray (bdoych@abv.bg) на 21.12.2005 @ 09:03:06
(Профил | Изпрати бележка) | Има един текст на Халил Джубран от “Пророкът”, за който тази песен ми напомни:
“А една жена с детенце на ръце продума :
- Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече :
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
Защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.”
|
Re: Подай ръката си на дете
от Marta на 21.12.2005 @ 10:18:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | бъди отново озадачен
от мъничките неща, които отдавна познаваш
вълшебство, да, няма нищо по-хубаво от едно бебе, което изучава света и себе си, скоро имах удоволствието да бъда с племенника си, да го подържа, да му се радвам - такава чиста душица, такова малко чудо, несравнимо усещане, само като се ухили с беззъбата си уста и всички наоколо се усмихват |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 508
ХуЛитери: 3
Всичко: 511
Онлайн сега:
