автор: Fanagoria

Не гасете мъртвешката болнична лампа,
тя съвсем не ми пречи да мога да спя.
Смътно два силуета далечни се мяркат.
Тях познавам, не знам само пътя до тях.

На челото ми тихо ще се заизлива
твойта тъжна молитва в едно с утринта.
Ти за мен не скърби, и без укор пусни ме -
не на всеки се пада да си тръгне така...

И на прага със мене постой за последно.
Не плачи - намери сили да се простиш!
И тогаз някой бог от премъдрите древни
може вече на тръгване... да угаси.



оригиналът:


Не гасите больничного мертвого света,
Он совсем не мешает мне снова уснуть.
Два далеких маячат в дали силуэта.
Силуэты знакомы, неясен лишь путь.

Тихо-тихо прольется на лоб мой с рассветом
Твоей грустной молитвы надрывный напев.
Ты по мне не тоскуй, расстаемся на этом.
И меня не суди - это есть не у всех.

И со мной напоследок побудь на пороге,
Для прощанья не слезы, а силы найди.
И тогда чьи-то древние мудрые боги
Может выключат свет перед тем как уйти.