автор: Ognian

Тази история се случи в началото на 20-те години на миналият век. В столицата живееше млад архитект на име Ренедялков. Едва ли някой би се учудил от мечтата му - той искаше да завладее София. Беше дошъл от Свищов. Предците му бяха обикновени строители, войници, дребни търговци. В суетнята на големият град с обич си спомняше за баба Гюла, която, както гласеше семейната легенда, перяла дрехите на предишният монарх!

Като сън изминаха годините във Факултета. Вече няколко месеца обикаляше канцелариите на държавните чиновници, на предприемачите, на едрите индустриалци, за да предлага дипломата си. Без успех. Свищовските пари, изпратени от лозето, изтъняха застрашително. Есента тъжно пристигна след лятото и бързо се смени със суровата зима.

Транспорната стачка беше наскоро отшумяла. Веднъж, когато студеният вятър на късната есен враждебно брулеше червената му брада, една ръка решително го дръпна от улицата в клуба на комунистическата партия. Ето, така, направо от паважа Ренедялков стана комунист!

Не трябва да го обвиняваме. Повлече го течението на времето, което тогава беше справедливата част на битието. Така му каза другарят от дървената трибуна в клуба. Изминаха няколко седмици. Ренедялков състрадателно научи за борбите и мъките на работническата класа от няколко вехти книжки на класиците.

С много повече състрадание, обаче, гледаше изчезващите свищовски пари. Със съжаление изпращаше всеки лев и стотинка, с жал ги процеждаше и стиснато броеше. Дълго време ги търкаше в брадата си, плюеше в пазвата си, гледаше крадешком зад гърба си… Но те сякаш не го обичаха, изтичаха в пръстите му.

В мечтите си той проектираше, строеше. Привличаше го силният колективизъм , изразен в подчертано общи жилища, без намек за битова индивидуалност. Искаше да създаде малки, компактни, градски къщи, с дворчета, където хората да изживяват заедност.

Разбира се за работническата класа!

Но, понякога, в самотните часове, мечтаеше за едносемейна къща с басейн в околностите на София, каквато беше виждал във филмите на Рудолфо Валентино. Един сън, космичен, недосегаем, но буржоазен. Протягаше ръка към него от калта на партийният клуб в Ючбунар.

"Ренегат ли съм, заради това, което искам!" - питаше се с болка Ренедялков.

И днес, с празен стомах скиташе из студените улици. Беше се срещнал за кой ли път с равнодушните, затворени врати на сребролюбците, враговете на класата му, които му отказваха живот. Една циганка протегна посиняла ръка за милостиня, но той, без да я вижда отмина в снега.

Закрачи край осветените кафенета. Зад топлите витрини хора от друг свят говореха, обичаха се с поглед, смееха се, дочуваха се приглушени звуци на пиано. Спря под вихрушката, опря лице в стъклото и …отчаяно поиска да бъде на тяхно място!

Предаде класата си.

"Ренегат ли съм?" - отново с мъка се запита Ренедялков.

Така го свари зимната нощ , а тя го плашеше. Ужасяваше се от бедняшката си, ледена стая, където парцаливият юрган не можеше да го защити от кошмарните видения. Бе научил, че тази стая е била дом на непознат самоубиец. Вечер, на прага на съня, сянката на мъртвият изплуваше зад ъгъла, надвесваше се над него и внимателно го докосваше с костеливите си ръце. Ренедялков, облян в пот се будеше с вик, без да види нищо в мрака.

Под жълтите улични фенери, пред него изникна яма. Архитектът отскочи настрани, очите му се спряха на силует в дълбочината.

"Господине, внимавайте." - чу се тих глас. В утробата на града негов брат по класа се трудеше.

Той се огледа и едва сега забеляза светлината на странно цвете - уред за запояване на тръби. Наведе се да стопли ръце и тогава видя вестник с комат хляб, сирене и сланина. Празният му стомах мощно го замая.

Архитектът клекна и премалял от глад погледна вързопа с храна. Без да мисли грабна храната и с треперещи пръсти започна да тъпче парчета хляб в устата си.

Истерична мисъл бясно мина през главата му:

"Откраднах от работник… аз съм ..ренегат…ренегат…ренегат…"

И Ренедялков побягна с вързопът в черната виелица.

***

Това, което не знаеше бе, че след много години внуците му щяха да живеят в просторна къща, с басейн, извън града.

Без да бъдат ренегати.