и канела
Думите, които ти пиша
пожълтяват
в изгрева на Есента,
а ти ме питаш
дали имам температура
понеже
придавам уют на голи стени
и ръцете ми имат собствен живот.
За теб е финала,
както казваш "той е най-важен",
а за мен :
на мен едно двоеточие даже ми стига.