В прокъсаните ни лица прозира слънцето
преглътнали ръцете си
и свитите на свитъци
километри плюшени улици,
бушуваме- урагани
в огромните си раници
пропадаме от надежди като от скали
играейки си на шипове, и на пожари,
на смешки и на странни други вещи,
обещаваме си
като дъжда по асфалта обсебени
да танцуваме брейк
да крещим и да тичаме по дирите
на милионите ни ненаситни мисли
И може би билярдната маса
щеше да ни се струва малка
ако върху нея не играехме хек
за целия свят