автор: pisana

Желанията са да се сбъдват.
. Винаги намират пролуката време и начин за да донесат радостта и удовлетворението. Прикриват следите си, преплитат миналото усещане с моментното. Успяват да вдъхнат вярата, че не случайността , а сам постигаш всичко. Незнайно как се пробужда самото желание и те води с малки, несигурни крачки по пътя съдба с недоловимото трептение избор. Глупаво звуча пред тази красива елха украсена в центъра на Варна. Огромна и бляскава ме смалява в момент на щастие в друг град. Дали тогава съм пожелала всичко това да е част от ежедневието ми не зная, но утре пак ще съм тук въпреки студа, снега и болезнено зачервеното ми лице. Топлината на една длан е с мен и сега. Очите на спокойствието и сигурността ме заливат за да ми покажат точно на мен в този миг как да събера в едно не просто домашните елхи през годините, а тези в моя град, новия ми град и града в който може би е започнало всичко. Толкова хора забързано минават поглеждайки я привикнали с нейното съществуване и в такт с музиката и продължават пътя си. В моя град няма такава елха, в новия ми град елхата е самотна, а онази елха от онзи град вече е променила живота ми. Нося в сърцето си тези три елхи, а се страхувам да не би неволно да си пожелая нещо, което би могло да промени приказката за желанията, които все си намират време и начин да се изпълнят.