автор: pisana

Смешен снежен човек
някой направил на двора
вместо метла в ръцете от лед
е забучил бутилка от кола.

На главата поставил е фес
с бяла пампула и светещи лампи
знаете ги от магазина всичко по лев
тъй червени и ярки.

А нослето му чичко тревичко
с първи пъпки наболи
мустака му там да расте
и закалява в неволи.

Тези големи познати очи
отразяващи светлината по тъмно
са от онези звезди
в детските стаи лепени на бързо.

Сложили и голяма уста
от подредени коркови тапи.
Зная май кой на вън си игра
и обу му дебелите ми чорапи.

Смешен снежен човек
ми се хили от двора
мята своите крака
от шейната скъпа и нова.