автор: sincerityg

Всяка година по това време тегля чертата, правя равносметка и толкова по женски се депресирам, че не мога да се зарадвам, както когато бях дете, на Коледа, подаръците, празничната атмосфера.
Някога - някъде чух, че ако в края на годината натиснеш "rew" на преживените през последните 12 месеца, моменти и не пуснеш нито една сълза, значи филмът ти - не струва! Е, направих го... уви, този период съвпадна с предменструалното ми настроение, което допринесе за драматичността и пороя от сълзи на сцената. Оказва се, че колкото повече расте на години човек, толкова по-глупав става по отношение на определени неща. Липсва ми онова време, когато с пубертетската си наивност, вярвах сляпо в любовта... А сега!? С всяка следваща връзка, губя от детския си оптимизъм и захвърлям в ъгъла ретро - розовите си очила. Толкова болка вече ми се е насъбрала, че не останаха рафтове в душата ми, където да я складирам. На моменти усещам, че умишлено избягвам да се сближа с някого, от страх да не ме нарани... отново. Понякога обаче се случва разумът ми да се замъгли и да се отпусна в откровения... Лош избор! Онзи отсреща веднага се отдръпва... Bon voyage! Ще ти сложа табелка с номер и ще те архивирам в душата си... Да паднеш винаги боли, а да се изправиш още повече. Липсата на любов е най-страшното, което може да ти се случи. Съдя по себе си... прекаленият ми борбен дух развява байрак и ми придава имиджа на оптимист. За да не мисля и да не чувствам самота, Работя... работя, работя... надявайки се, че няма да ми остане време за търсене у кого е била вината и защо сега съм в това "положение"... Спортувам - и какво от това!? Обратно на разпространеното мнение, негативизмът не остава в залата, напротив събува си кецовете и се прибира вкъщи заедно с мен... често Пия, за да забравя (между другото пияна жена е доста грозна гледка), но болката не изчезва с питието, надига чаша заедно с мен... отдавам се на Шопинг... но Липсата пак е с мен и тя си е купила лъскаво бижу... Излизам по-често с познати, но те ми представят "новата си любов", усмихвайки се сърцето ми кърви, прободено от ръждясало копие... Ходя по безмислени курсове, на които щеш - не щеш винаги се стига до значението на думата "любов". Оценка: 2... Чета, чета, много чета (мечтата на мама е да прочета цялата домашна библиотека. Е, направих го)... и какво!? По начетена съм и даже странна на някои... Хвърлям се в авантюри и приключения с мъже и жени за "по-пикантно" минало... Често мисля за самоубийство... Ще спра да гледам американски филми! Това не е решение на нито един проблем, а и любопитството ми към живота е в повече... Превръщам се в шут, забавлявам хората около себе си със смешни истории, от време на време пускам малко доза черен хумор, станала съм истинска актриса... неизменната усмивка, ширеща се до ушите за заблуда на "противника"... а болката!? - играе луда пачанга...
Тегля чертата на написаното дотук - всъщност не съм кучката, за която се представям, привързвам се прекалено към хората... Омръзна ми да падам (обичам синия цвят като акцент на някоя блузка, а не като петно по тялото)... Половината от работата си ненавиждам, давам едната си заплата за мъничко любов... Мразя да спортувам, скучно ми е. Това е напразно хвърлено време, което иначе мога да използвам за далеч по-приятни неща... Не обичам да ходя по магазините и да се блъскам с разни истерясали каки за чифт преоценени маркови джинси... Не желая да излизам с разни там за разнообразие... грънчарство!? - О, я стига!... Колкото и да се чувствам зле, няма да прочета "Война и мир"... Безмислените връзки? - допълните неприятности и по-често посещение при гинеколог... Самоубийство? - Няма ли кой да го застреля този?... Ако исках да забавлявам хората, щях да започна работа в цирка, а и от толкова усмивки след време ще ми се появат бръчки...
Е, попрехвърлих сцените от таз годишната продукция... болката осигурява зрелище и "убийствен" OST... сълзи, колкото кърпичката ти може да попие, все едно гледаш "Титаник", само че моя Лео е потънал толкова на дълбоко, че уменията ми на любител - гмуркач не ми позволяват да стигна до него, а и той някакси все не ще да изплува на повърхостта... The end