автор: tender

В юмруци стискам сивата отрова
и няма да я пръсна сред житата.
Ръцете ми, дори и във окови
ще жънат под утехата на лятото,
събиращи ръкойките на думите -
за всяко зрънце по корем ще лазя.
Оловото, изсипали върху ми те
в ръцете си ще стискам, и ще пазя
житото от чудовищните пещи,
направили от думите - олово.
Ръцете си ще сложа на горещото -
оловото ще претопя във слово!

Не давам словото да е последно
във списъци, започващи със мърша.
Отровата ще заделя за себе си,
но думите за хляб не ще се свършат.