за същността
по Херлуф Бидструп**
за хората, които се стъписват
от хубавото в дом на грозник,
за чакащите помилване с думи,
които затварят порти зад гръб
като мах от крилете на Михаил,
за старците отсреща в кафенето
с броеници марка "търпеливо бдение"
и как спят в ръцете им до помилване,
за другата ръка - маншон за чашата
и кубчето замръзен живот в питието,
мъглата гласове по съседните маси,
лишени от емоция, хладни и овладяни
и обездумелите, прясно изключени,
нефигуриращи в нечий списък от празници,
били бензин, светът навън - кибритената клечка,
а зимният въздух миришел на чисти шаршафи?,
безтегловно заклинание, споило устните
на бивши влюбени с оскъден гардероб,
бинт, марля, антиалергични лепенки,
тези щедрите, ухаещи на спомени,
ненужни до: "разказвай ми докато свалям превръзката"
и: " ще докосна раната така, ето така, да... точно така",
относно в-дъх-но?-вени-е-то...
.
самотата е същността на живота ни Херлуф
или
акордирай пианото за да спасиш зрението си.
* холерик, флегматик, меланхолик, сангвиник
** Херлуф Бидструп(1912-1988), датски художник-карикатурист галерия