Вън е тихо и е спокойно.
В мен бучат водопади
с представи нестройни.
Акордират ми черепа.
Плисват набързо.
И нахлуват безмилостно
в моето русло.
Изпълват ми гърлото,
проправят пътека.
От главата до писъка
в едно истерично ехооо.
Забележка: Заглавие на сборник от Иван Вазов