Всеки ден те стигам, красота.
Радвам ти се, като на спасение.
Всеки ден те губя, красота,
с колко образа живееш в мене?
Плаши ме великото. Инстинктът
ме тревожи от човешко свинство.
Първото - че няма да го стигна.
Второто пък, че и аз ще свикна.
Зная, аз съм капчица роса
в диамантената ти корона.
Красота, не ме оставяй сам!
Красота, спасявай ме от хората.
1969