автор: Bjorna

облечена в розови шорти
и тениска, рекламираща ада,
стоя под чадъра си,
който е смачкан
като пластмасова чашка,
попаднала случайно между
долната твоя и горната моя
устна,

и чакам

да ферментират
двата изстрела,
начервили устата
а ако животът е школа за изящните манери,
ще е жалко че репутацията ми се подмокри,
щото май припомних си вкусът
на онзи с пистолета
танцуващ по стъклата

искам някой друг да ме моделира,
разплетена до средата окова,
не защото
истинските неща се връщали на мода,
а защото някои хора измервали живота
със пустините през които слушали са,
музиката на шестнайсет куки,
за палача и една за мен, време.

А понякога събличам се цветно
на малки въздишки,
но понякога скърцам удавено
в суетата на бръмчащите приливи
със своите 65 вълни като размер.