автор: tabakera

опаковах всичките си мисли
и даже не зная
как ги побра пакетът

и си обещах да забравя
и в бъдеще да го сторя
за синините от ударите
и за всеки хвърлен камък
и сега
и после
и да не отвърна
и да стискам
и нека като бисери
да се строполят на земята
зъбите

а думите
ще ме изправят
защото не мога да падна
по-високо от низкото

а тя се върна от концлагера
и ми позвъни на вратата
и поиска малко захар
кафе и сол

а аз не можах да я върна