автор: gadina_

Нощта е непрогледно синя.
Ужасно тиха при това.
Но ти си тук и аз те имам
наместо звук и светлина.

И пак е шеметно красиво,
и чувствено, и безметежно.
Дали не трябва да си ида?
Дали не стана твърде нежно?

Дали не бързам (че умея)?
Дали не изглупявам сного?
Дали до теб ще остарея?
Дали ще си омръзнем скоро?

Дали ще станеш трън в петата?
Дали ще бъда тежък камък?
Дали дойде ми за отплата?
Дали ще ми рисуваш замъци?

Дали и утре ще ти стиска?
Дали и аз ще ти се радвам?
Дали със теб запълвам липси?
Дали ще съм ти за награда?
...

Изпращам всички страхове
отвън да си се заиграват,
защото дълг си ме зове,
... а пък на утре "много здраве"!