автор: tender

Днес не бързам за никъде.
Какво странно усещане.
Вечерта ми, отвикнала
от очакване, срещане,
ме обрича на взиране
във недрата на скуката.
Не скучая, разбира се.
Обикалям нафукано
по-големите улици
и пресичам градинките.
Тротоари ожулени
ми закачат кубинките -
две момчета наперени
насред женствени плочници.
Сякаш обич намерили,
спират рязко. Безочлив е
според мене подходът им
към вечерното ходене.
Уморени от хората,
си почиваме с бродене!
Обвиняват ме в бързане.
Съгласявам се мислено
и зарязвам ги слисани
върху релсите скърцащи.