автор: Mojsei

По мотив на народната песен:
"Турчин отдолу идеше,
Много робини караше",
но по съвсем друга причина


Чета народна песен - за Тодорка,
Която турчин в робство кара:
Как рожбата в гората си оставя
И гняв сърцето ми изгаря,
Че днес отново има по света робини,
Които от децата се "отказват",
Защото липсва социалност
И сили зли душите им наказват,
А тази сила, що отнема,
Ще трябва друга да събуди,
Коята ще издигне анатема
Над безумства луди.

В пространството човешко блика хлад
И страх в душите разцъфтява,
Но ражда се любовен глад,
А той и песен с глас запява.

Животът днес поражда нужда -
Злодейството да се възпира
И сили нови тя събужда,
Защото радостта започва да умира.

А днес човек отпива глътка
От силата на чувство споделено
И търси той приятелска прегръдка,
Разбирайки какво е прекалено.

И не една душа изстина,
В търсене на радостта гореща,
Че влизането в райската градина
Изисква любовта да бъде веща.

За всички има място тук нали,
Но щом човекът се превива,
По своите пътища дали
Ще спре горчилка да отпива?