Една разплакана цигулка
ме пресрещна във нощта.
Една разплакана цигулка
ме изпрати до дома.
По тъмния ми дълъг път
вятърът със пръсти дълги
докосваше струните звънящи.
Мелодията беше непозната,
но ще я помня още много дни.
Мелодията на разплакана цигулка
по пътя тъмен към дома...
Мелодия в нощта, в която ти
остАви ме на прага на една мечта...
И аз продължих... сама...