автор: libra

Най трудно се отърва от Монката.Той беше около трийсетина годишна мутра с внушително телосложение и не внушителни други неща.Не помни вече къде се запозна с него.
- Овца такава - казваше Монката, не може да не искаш.
- Моля те, имам си проблеми в къщи - се опитваше тя с добро и без това живея трудно - сега не е момента.
- Абе не се прави на овца хваната в гората - беснееше мутрата по телефона, а тя затваряше и хич не и пукаше.Стига да искаше можеше наистина да и създаде неприятности знаеше къде живее, беше я взимал от тях, беше я докарвал.
Тя и до сега не можа да си обясни как точно успя да го разкара.Дали усещаше, онова в нея, отчаяното и може би беше наясно, че и е все едно дали ще е жива или не, такива като него имат професионално силно развити инстинкти и ги усещат тези работи.
На тая не и пукаше.Монката изпитваше някакво необяснимо уважение даже респект към нея.Странна жена, първия път когато я видя беше с черни дънки и черна блуза прилепнала по нея, черни кларкове и дънково яке, не носеше чанта, но пък носеше черни очила и всичко друго беше напъхала в джобовете на якето си също черно.Казваше, че черния цвят и дава сила.Нямаше представа на колко години беше, но имаше хубава фигура, а той разбираше от жени.
Заведе я в кафето където водеше специалните си приятелки, не разбра дали тя го оцени изглеждаше на пръв поглед безразлична, но го слушаше с внимание и някаква мекота имаше в очите и.Никоя кучка не го беше гледала така до сега, а той си мислеше, че иска да види какво има под блузата и.Беше омъжена, изглеждаше фина и спокойна, когато му разказа за съпруга си.Оня беше покерджия, беше проиграл всичко преди няколко години и сега продължаваше с надеждата да дръпне, а затъваше все повече.Когато губел си го изкарвал на нея.Очите и бяха тъжни.Монката не беше свикнал да го гледат тъжни очи и това малко го дразнеше.Баси тъпата кучка, „Фани го разкарай тоя, сменяй ключалката багажа пред вратата и да се маха" той беснееше, като я слушаше, тъпа женска."Да дойда аз да го разкарам"."Моля ти се" - казваше тя, недей.Беше му споменала, че има някакво дете и заради него не искаше скандали."Тоя е за убиване" каза компетентно Монката тогава, но повече не го повтори, заради погледа в очите и не го повтори.
Искаше я, още когато я видя за първи път още тогава я искаше.Тя го мъкнеше да се разхождат по паркове и по разни природи, а той се чудеше как да я замъкне някъде където да я изчука.Един път и го спомена, че иска да е с нея, а тя се усмихна само и нищо не каза.Спомена и за хотел.Изключено, каза тя.Когато взе да започва да си мисли за нея всеки ден и всяка нощ, вече сериозно се обезпокои, такъв случай не беше имал до сега.Чудеса стори докато разкара майка си баща си за два дни да идат в провинцията и тогава я покани при него.Тя дойде.Беше с къса черна пола и черно поло, любимия и цвят.Когато влезе в апартамента, първото което той направи беше да я хване за ръката и да я доведе до средата на хола, остави я на метър от него и си смъкна дрехите, просто ги свлече, съблече се пред нея, после бавно свали нейните.Докато я носеше на ръце към леглото чу някъде в страни, че тя каза.."ти си един от малкото които да удостоени с щастието да ме видят гола", баси самочувствието си помисли и после не помнеше нищо.
Разказваше и за себе си, каза и всичко включително и за онази рускиня, която му плати за да и направи дете, след като с мъжа си след Чернобил, беше родила нещо което слава богу не оживя.Разказа и и как изпиха после парите на рускинята с приятели из Боровец и че всъщност рускинята му писала, че е родила дъщеря от него, ама му беше некакъв бегъл спомен, имал дъщеря, какво го интересува.Тя мълчеше, слушаше го и единственото което чу от нея бе, „абе ти ти що не си платиш на някоя курва за няколко часа, след като ти липсва секс" спомни си и какво и отговори тогава.."защото тя няма така да ме гледа, както ти"
Не знам какво и стана, но повече не я видя, звънеше и като луд, а тя му казваше, че има неприятности с оня нещастник дето и беше съпруг и го молеше да не я търси повече.Когато ставаше настоятелен просто затваряше.
Преди няколко месеца, случайно в един ресторант я видя, минаваше с приятели да хапнат нещо, а тя седеше на една маса и обядваше.Бяха минали поне пет години от какато не я беше виждал, изглеждаше прилично, реши да и каже здрасти.
Тя го видя като влизаше с приятелите си, нямаше как да не го види, изглеждаха внушително, еднакви, едри, безкрупулни, мъже в черно.Черното е силен цвят, помисли си тя - трябва пак започна да се обличам в черно.Тя е в синьо, зарязала е черното дали още живее с оня нещастник, помисли си той докато се вглеждаше в тъжните и очи, но не я попита защото го видя.
След десетина минути, тя си допуши цигарата, плати, стана, усмихна му се и си тръгна.
Ей за тази усмивка Монката си беше продал душата, по точно подарил.Сега се сети, че я попита тогава, през онази нощ какво иска да и подари, а тя каза, искам душата ти.Странна жена, помисли го още тогава, да иска нещо без никаква стойност, другите искаха парфюми, дрешки, коли, а тази душа.Монката може да беше много гаден човек но си държеше на думата, подари я и без това душата му нямаше никаква стойност за него, така без душа си живеше къде ти по леко.
Замисли се дали да не изтича след нея и да я догони, после реши, че няма смисъл. Беше странна жена, а Монката вече се боеше от такива.