автор: omaini4e

Не мога да го накарам да мълчи, да го спра да прави безсмислени оценки...
Опиташ ли се с теб е свършено.

Това, което го тегли в раздрънканата ни столица, е необяснимото чувство, че има нещо привлекателно в този град. В София кипи някакъв автентичен живот, способен винаги да те изненада, така че да не ти е скучно. Хората тук са въоръжени с камери, телефони и лаптопи, но не и с търпение. Зад стъклото животът обаче се случва по-бързо от възможността да го възприемеш целия и ти изпускаш някои фрагменти, като станал набързо след дрямка.
В "гарата" всичко това е излишно и суетата и превзетостта. Този тип малки ресторанти са ми особено любими, в тях няма програма. Програмата са хората по масите, а те последните са резервирани месеци напред. Да, и хората и масите и келнерите.
Рядко се допускат случайни пътници.
По време на последното пътуване слушах Окуджава, този мек кадифен тембър те запленява завинаги. Мразя се, че не мога да пия толкова и затова, че винаги има крайна спирка и трябва да слезеш от влака. Поручик Галицин, "телешки език с боровинки" и водка, от която не те боли глава.

Ако не си пътувал по трансибирската магистрала, няма какво да говорим за китайците, за урките, за това как ти изчезва пиенето и някоя ценна вещ, но всичко това трябва да се преживее поне седмица. И чак тогава изтрезнял да се събудиш във Владивосток.
Водката те пренася навсякъде, дори и в малката Одеса.

На добър път и внимателно на завоите.