автор: HAVA

Имало едно време една жаба.
Тя живеела в една локва.
Локвата била толкова голяма, че жабата познавала само мястото около своето жилище. Дълго време си мислела, че е сама, но веднъж тя срещнала друга жаба. Тази нова жаба й разказала какво е видяла, като е обикаляла из локвата. Разказала й за рибките, за ларвичките, за камъчетата, за водораслите, но и за мечтата си да разбере какви са онези светлите петънца, които заиграват рано сутрин там горе по върховете на водата. Всеки път обаче, когато отидела до там, разказвала новата жаба, тези светли петънца изчезвали като с магическа пръчка. Та все си мислела, че те бягат от нея и продължавала да си мечтае за онзи ден в който ще може да си поиграе с тях. Така си мислела и се спускала надолу към дъното на локвата. Един ден й станало криво. Струвало й се всичко толкова познато, толкова еднообразно и тъй непроменяемо, че решила да зареже всичко и да стигне до другият край на локвата. И го направила. И стигнала. И ...срещнала отново ...същата жаба, същата онази, с която споделяла мечтата си:
- Ти как се озова тук?!- попитала тя, но нашата първа познайница се усмихнала лукаво:
- Ти какво си мислиш, че аз само си живея там долу, нима не се досети, че и това тук е мое... Купих го!
- Искаш да кажеш, че и това тук е твой дом...?!
- О, не само това! И... тези, които живеят в моята локва - казала и двете й страни гордо се издули като балони.
Нашата жаба, помръкнала. Навела глава. Застинала в своето мълчание. Стояла така дълго, неподвижно.
В един момент това дотегнало на богатата жаба. Тя заподскачала наоколо. Пеела, крякала, обръщала се по корем, по граб, по корем..., но нашата жаба не помръдвала. Дошли да видят какво се случва и малките рибки, и ларвичките. Камъчетата проговорили, водораслите се разтревожили. Но нашата жаба си оставала све така неподвижна. Като че ли вече нямало живот в нея. Една постоянна мисъл се въртяла като орбита в главата й: "Откраднаха ми мечтата, откраднаха ми мечтата...".
Скоро на всички им омръзнало да се тревожат за нея. Върнали по местата си . Рибките отново заплували из локвата, ларвичките отново залепнали под камъчетата, а те пък отново се умалчали. И водораслите отново застинали така като са си били и животът отново тръгнал по старите си познати правила. Богата жаба се усамотила в старото си жилище и се заровила из спомените си.
Тогава, нашата жаба се размърдала от неподвижното си състояние. Изправила глава нагоре, събрала всичките си сили и отскочила. Толкова виртуозен бил нейният скок, че не щеш ли тя се озовала извън локвата - там, на нечий "чужд бряг", обърнала се назад, погледнала към повърхността на водата, а по нея все така по старому малките слънчеви петънца игриво подскачали. Погледнала ги отгоре и си помислила: "Сега съм над тях, а толкова дълго време живеех отдолу... И защо не мога да си поиграя с тях...?!" -погедала, погледала и... се върнала обратно, пак там, при своята стара познайница с мисълта, че ако не друго, то поне може пред нея да прави това, което си иска...