Да те стопи умората на сън.
Да се напълниш хора и бълхи.
Да сториш и ума си и гласа -
тихи.
И дългото да ти се вижда кратко,
а краткото пък прекалено дълго,
и всяко слънце да посрещаш както
бръчка на челото - тихомълком.
Където спреш - и там ти е Родината.
Каквото срещнеш - всичкото си ти.
Речеш да пиеш - месецът ти кима.
Речеш да пееш - и повърнеш.
Спи.
Опитай да заспиш. Да ти се струва,,
че си небе. И вятър. И поле.
А някой уморено те пътува,
чака те,
сънува те,
живее... /1970/