Но тая прегърбена предпазливост
Прахът се таи върху спомените
Всичко е вече заоблено,
размито
И необхватимо
Като ерата
на поява и смърт
на динозаври
и преди,
на пълзене по сушата,
и преди,
на хрилното дишане,
и на другите, преди тях
На Преди…
Обло е всичко
от толкова много вода
и… суша
Непосилно, морето издъхна
в прегръдки от пясък,
а тая прегърбена предпазливост
избуя
от кристалите сол…
И всеки подхвърлен й къшей от думи
се люлее във безтегловност
преди да потъне в мишената
на годишните кръгове във очите
Пазещи днес
летописи с Мълчание
Дълги,
като епохи
И проскърцват -
проядени войни
на входа на истината?,
а също - и на лъжата?,
вход на сърцето
със коренища и вплетени в тях
две само думи,
начало и свършек
на нещо,
което ехти
извън пясъка и солта
на епохите
Но тая прегърбена предпазливост…