автор: condor

Кратък опит за литературен анализ



Аз пия любовта си да убия
Любовна лирика автор: angar


Ангар е един от най-вътрешнопротиворечивите автори - които съм срещал. При него желанието се среща и разминава с възможностите, страстта се сблъсква с разума, никога не се знае кое надделява в края. Или ако нещо все пак надделява - то това е хумора, доброто настроение и приятелството.
Затова Ангар е един от малцината - обичани от всички и особенно от нежния пол.
Но нека да започнем един сериозен анализ от началото:


Аз пия - любовта си да убия!
Защото тя и тъй е мъртва обич!
Аз пия - и пиян ще те убия!
И нека мене също ме убият!

(Не знаем до каква степен авторът се припокрива с лирическият герой - и затова ще спестим ползването на авторовото име - ще ползваме понятието литературен герой или само герой.)

Тук лирическият герой - изповядва съществуването на някаква обич. Но дали това е обич или е мъртва обич?
Той сам не знае отговора или поне се опитва да си отговори на това.
Нещо в повече - иска да убие любовта си - понеже тази обич е мъртвородена - обекта на любовта не желае да сподели чувствата.
Тази обич е предварително обречена на гибел. Тя е гибелна за самата себе си - но нейният ефект може да се окаже гибелен и за други хора Защо това е така?
Първо - носителя на тази мъртвородена обич сам осъзнава безсмислието и, опитва се да я изреже и изхвърли като един тумор, опитва се да се напие - за да убие любовта или поне отчасти да я забрави.
Но напивайки се или отдавайки се на мисли за тази обречена Любов героят ни затъва още по-надълбоко в блатото на любовните страдания.
Той крещи от мъка, налива се с вино, започва да обвинява обекта на Любовта си за огромната болка - която изпитва.

В един момент в пиянска просъница Лирическият герой заявява на всеослушание:
"Аз пия - и пиян ще те убия!"
- Тук виждаме антисоциални мисли, мисли - насочени срещу друг човек, мисли - греши и черни.
Но героят ни осъзнава грешката си - осъзнава до какво това ще го доведе:
"И нека мене също ме убият!"
Виждаме един план за предумишлено убийство на една обречена Любов - като в замаха си лир. герой няма да се спре дори да убие възлюбената си приятелка - съзнавайки че това ще бъде и собственната му гибел, тоест имаме явна идея за убийство и самоубийство.
Лирическият герой посяга на любимата си и слага край на живота си. Това е един до болка познат сценарии. В живота реализацията на този сценарии е толкова драматична - както и в стихотворението на Ангар.
Липсващото звено в случая е третият участник. В живота винаги има и трети. И тогава любовта не може да бъде поделена. Възлюбената героиня явно се е отдала на третия - в случая невидим участник и това прави мъката на лирическият герой още по-силна. Това е безсилито пред свършените факти.
И тук героят ни започва да осъзнава своята обреченост и нищожество:


"Аз пия да забравя, че съм малък!
Аз пия да забравя, че съм жалък!
Това, че както и да се старая,
аз любовта ти няма да позная! "


Героят открито си признава че любовта на възлюбената си никога не ще да опознае - понеже тя изобщо не мисли за него - няма никакво намерение да му се отдаде.

И тази предопределеност , тази обреченост на самота или на страдание подтиква Лирическият ни герой още веднъж към мисълта за убийство и самоубийство.
"И кой ще е виновен за смъртта ни?"

Единствен, който в малкото ми тяло,
дух на титан погрешно е поставил!

И тук много интересно как героят се замисля кой ще е виновен за смъртта му?
Търси се причинно-следственната връзка между явленията. Значи все пак героят ни счита че нещата са детерминирани, предопределени или управлявани от силата на природни или божии закони.
За миг просветва тази мисъл относно мъдростта и силата на вечните закони.
Но това не е достатъчно. Лирическият герой отказва да опознае кои са тези закони. Предпочита да си зададе въпроса кой е посял у него тези грешни мисли?
- Отново се търси виновник - извън субекта на действието.
Отново вината се търси извън себе си - един вид създателя на вселената е създал грешна планета или грешно е посял разума у хората.
Силният дух - посят в едно малко човече го кара да търси разрушението и гибелта си.

Това е най-дълбокият въпрос - дето можем да открием в цялото стихотворение. Тук е закодирана мъдростта за несъвършенството на вселената.
Защо създателят на вселената не я е направил толкова съвършенна - че всичко да става от само себе си. Защо се налага да ползваме мисълта си в търсене на трудни отговори. Защо ни е дадена изобщо мъдрост - щом тази мъдрост ще ни служи за убийство и за самоубийство?
Защо всичко в живота не бе поне с малко по-съвършенно - за да можеше да се отдадем на обекта на нашата Любов и да нямаше нужда да се стига до такива тежки житейски драми?

Но... ако нещата бяха така прости - нас щеше ли изобщо да ни има?
Нямаше ли още да си стоим по дърветата?
Нямаше ли да си останем в Рая при Адам и Ева и да се плодим в изобилието на всичко.
Ако нещата си бяха такива елементарни - нямаше да я има тази нова и модерна форма на робството - наречена труд. И нямаше да има нужда да развиваме наука и да търсим знанията. Нямаше да има нужда и да си задаваме тези въпроси тука или да търсим техните отговори.

Не ни остава друго освен да съчустваме на лирическият герой и да се опитаме да му помогнем. Да го извадим от блатото на собственните му заблуждения. Да му помогнем да се оттърси от мъртвородената му обич. А най-доброто място за изтрезвяване е суровата действителност на живота.

Да го речем другояче - на кривата ракета космоса и е крив и тази крива ракета се върти в затворен кръг - така летящият в ракетата добива представата за едно изкривено и затворено пространство.

Все пак да не забравяме че нашите представи за космоса и за вселената не са прекаленно много напреднали - затова най-добре е да не се присмиваме на кривата ракета - един ден може да се окаже че пространството наистина е изкривено и тогава на нас ще ни се смеят.

И в края на анализа не може да не признаем че лиричеслкият герой е болен от любовна мъка, тежко и фатално болен. За съжаление това не е най-красивата любов - дето ние сме свикнали да срещаме в розовите истории. Това е от онези тежки и противоречиви любови, несподелени, фатални, отблъскващи.
Бедата на лирическият ни герой основно идва от неговата сила и желание да победи и да се наложи на всяка цена.
Ако той бе един слабоволев и безхарактерен тип - той щеше да се е отказал още в самото начало - надали щеше да се стигне до всичките тези усложнения. Но уви. Героят е герой и в истинския и в преносния смисъл. И за финал потвърждавам първоначалната ми хипотеза на нарцисизъм.
Да - това е една от многобройните прояви на нарцисизъм или самовлюбеност в себе си.


Да погледнем и послеслова:
"Така ще е, като Л. харесва само големи и красиви мъже!"

Дали причината е в Л. или в ракетата носител?
Предполагам че читателят вече си е отговорил на този въпрос.