Нещо в гласа ти,нещо във погледа
спира дъха ми,дълбоко ме трогва.
Топлият пясък попива тъгата ми,
солта по лицето ми изсъхва от вятъра.
Морето отмива следите от нежност,
вълните плачат от безнадежност.
Тъжни са чайките,когато те няма
и страдам по детски,а уж съм голяма?!
Пазя смеха ти в черупка от мида
и страшно ми липсваш...
Кога ще те видя?
Кога ще останеш в очите ми дълго
-до болка желан и обичан до лудост?
Всеки спомен за теб се разбива с прибоя
и отново съм същата,но обречено твоя.