Нищо не възбужда въображението
повече от лакомията,
с която пресните гробове
коренят земята, която
продължава да ражда
плодове.
Понякога този, който си отива,
си отива забелязан.
Един единствен път е единствен
по рода си. Останалите
в това време смила
забравата.