автор: desykv

Здравейте! Това, което искам да споделя с вас тук, е вдъхновено от моя малък син /тогава само на 3 месеца/. Той е зодия Лъв, към която определено имам слабост... Определено смятам, че всеки човек е уникална личност и не зодията е определящата! Но музата не пита... Такава "ода" чудесно би могла да се напише за всяка от останалите 11 зодии! Вашите отзиви?

Възхваляваща ода за Лъва


Тя ще е като химн за ушите му,

балсам за наранената му душа,

като искрено подадена лапа…


Не си невинен, новороден, простоват, самонадеян и вироглав като Овена.

Не си и земен, спокоен, бавен, пестелив и материалист като Телеца.

Не си вечно бъбрещ, неблагонадежден и двуличен като Близнаците.

Не си лунен човек, плашлив, домошар и свръхемоционален като Рака.

Не си хладен критикар, мърморан и скучничко прибран като Девицата.

Нито пък обмисляш дълго - объркан, смутен и раздвоен като Везните.

Не си отмъстителен, прикрито жилещ и злопаметен като Скорпиона.

Не и остър кат` бръснач, прям до болка и със свръхпъргав ум като Стрелеца.

Не си инатлив, черноглед и старомоден традиционалист като Козирога.

Не и малко ку-ку, ексцентричен, вперил поглед почти само в бъдното и крайно независим като Водолея.

И съвсем не си стар по дух, покорен, мекушав, внушаем, скромен и болезнено чувствителен като Рибите!

Ти си Лъв! И … срамежливо коте! /но само понякога!!!/

А не риба няма, ходещо все назад раче или пък отровен скорпион…

Ти си Ден. Зора. И пламък слънчев, огненочервен, искрящ...

А не вълни студени морски, не Луна сребриста, не пустинен пясък...

Как да не ми е най-любима и мила именно Лъвската зодия???

Щом като на сцената излиза смело той,

с надежда голяма, откровена във сърцето,

че ще го повикат на бис, влюбени в личността му…

За внимание жадуваш, Лъве, копнееш за признание и слава,

мечтаеш за искрено възхищение,

за обич и милувка нежна, за прегръдка чиста, честна,

а също и за целувки знойни, страстни и любящи!

Признай си - трудно е да се храниш от хорското одобрение, уважение и респект -

но вярно за тебе това е, уви…!!!

Изискваш от другите високо признание /и наистина често го заслужаваш!/,

както естествено подчинение и страхопочитание -

но за тях не молиш малодушно, а мечтаеш, желаеш дръзко, бориш се упорито!

Стремиш се да бъдеш прочут и обичан!

Копнееш за леко потупване по лапите и муцуната,

за приятелско погалване по козината и корема…

Боли те силно, щом не те харесат,

скришом лижеш люти рани, горчиви сълзи рониш;

но пред другите винаги гордо изпъчен оставаш!

И въпреки всичко играеш с открити карти,

винаги гол - затова и толкова уязвим,

широко, спокойно, без страх себе си излагаш на показ -

като същински Тарзан!!!

Царят Лъв достойно се изправя,

гордо, мощно изревава:

"Слушайте - тук Аз съм Вождът!"

Няма възражения.

Че кой ще смее да оспорва властта върховна на това създание?

Гневът му мощен, справедлив, да предизвика върху себе си…

Никой - то се знае; всеки ще го величае -

един от страх, друг от възхищение, трети от силата повлечен,

четвърти непукист е просто, от властта не се вълнува…

Лъве, само изглеждаш мил и ленив като котка,

но иначе си с страшни зъби, с остри нокти!

Роден си за сложни времена като нашето, за велики дела,

изобщо не си подходящ за скучнотии леснички -

те са за слабите, неспособните и плахите!

Усещаш с лекота, разумно чувстваш,

величествений Лъвчо, син на Слънцето,

че който поиска си правилно,

ще му бъде дадено!!! /може не веднага, но все някога!/…

Затова си така активен и безстрашен, нали?

Защото вярваш в тоз космически закон:

"Поискай и ще ти се даде.

Почукай и ще ти се отвори."


"Така е!" - каза Господ отгоре…